Интервю с г-н Неделчо Неделчев
Главен изпълнителен директор на Fibank

за вестник „24 часа” – брой 123 от 10 май 2017 г.

В момента икономиката е стабилна и растяща, банковият пазар е добър, ние сме в отлична форма и има инвеститорски интерес.

Челните позиции на ПИБ говорят за успешно развитие – ние сме №3 по активи, №2 по кредитиране на българския бизнес, №1 по обем трансакции с кредитни карти.

CV: Роден през 1974 г., завършва „Международни икономически отношения” в УННС през 1997 г. Започва работа в ПФБК през 1997 г., през 2001 г. става управител. Заместник-министър на транспорта и съобщенията в периода 2003-2005 г., член на Надзорния съвет на Първа инвестиционна банка 2007-2012 г., управител на ПФБК от 2009 г.

- Разкажете ни за себе си, г-н Неделчев?
- На 42 г. съм, от град София, завършил съм английска гимназия и МИО, женен, с чудесен син на година и половина.

- Хобита?
- Пътувания, ски, риболов. Нямам търпение синът ми да порасне още малко и да се включи в тях.

- Как започнахте работа във финансите?
- Още като ученик в Английската гимназия се записах в школа по мениджмънт и маркетинг за средношколци, в далечната 1991 година. Там преподавателите бяха основно от Софийския университет, идваха и международни лектори. Темите за финансови пазари, инвестиции и корпоративни финанси бяха съвсем нови и непознати за България, и определиха интереса ми да уча икономика. Работа започнах още като студент в една финансова къща през 1995 г., където се занимавах с инвестиции за клиенти. През 1997 г. ме поканиха в ПФБК (Първа Финансова Брокерска Къща). Работата беше много интензивна, тогава тръгваше фондовия пазар, идваха първите чужди инвеститори на капиталовия пазар у нас. През първите 4-5 месеца в ПФБК понякога се налагаше да работим и като бек-офис. Тези първи години с колегите в ПФБК ме научиха, че няма непрестижна работа – важно е работата да се свършва навреме и качествено. В този период 1997 – 1999 г., изградихме основите на един бизнес, в който вече две десетилетия ПФБК е водеща в България – търговията и инвестиции в ценни книжа, както всички корпоративни трансакции на капиталовите пазари.
20 години ние сме основен партньор на множество чужди институционални инвеститори в България. През 2016 г. за пореден път бяхме водещия посредник на българската фондова борса. През годините в ПФБК направихме много знакови и сложни трансакции, не само на капиталовия пазар, но и частни, и консултирахме някои от най-големите компании в България. Ще дам за пример първичното публично предлагане на акции на ПИБ АД през 2007 г., което остава най-голямото на българската борса, покупката от Първа инвестиционна банка на Юнионбанк, листването на „Софарма” на борсата във Варшава, сливането между Албена и „Албена инвест холдинг” през 2016 г.

- А как преминахте от финансите в правителството – през 2003 станахте заместник-министър на транспорта?
- С част от екипа на Н.В. Симеон Сакскобургготски работехме години преди да дойде в България, докато те бяха инвестиционни банкери в Лондон. През 2002 г. помагах на екипа в Министерство на икономиката по промените в ЗППЦК (Закон за публичното предлагане на ценни книжа). В Министерство на транспорта бях поканен като експерт, а не като политическо лице. Там отговарях за сектора съобщения, както и за развитие на информационните технологии. Бяха много динамични години, защото в телекомуникациите навлизаха сериозни инвестиции, в същото време регулациите се хармонизираха с европейските закони. За две-три години секторът претърпя огромно развитие – например стартирането на броудбанд услугите на БТК (ADSL), после приватизацията и стартирането на трети GSM оператор, даването на 3G лицензите. В резултат конкуренцията и качеството на услугите нараснаха, което доведе до рязък спад на цените и увеличи достъпността на мобилните услуги и интернет за всички. В правителството отговарях и за една от работните групи по преговорния процес с ЕС, която включваше освен сектор съобщения и много значими други сектори като наука и образование, медии. Нашият екип стартира и инвестициите в компютри и интернет във всички български училища, което за мен бе една от най-важните инициативи.

- Вече 20 години сте с Първа инвестиционна банка, как виждате позицията на банката сега на пазара на банкови услуги?
- По-добра от всякога. И това не е субективно мнение, а се определя от редица обективни фактори. Първа инвестиционна е банка стигна от най-малката банка на пазара през 1993 г. до трета по големина на активи днес в конкуренцията на сериозни чуждестранни банки. Ние се наложихме като лидер с качеството на нашите услуги, това че винаги в центъра на нашия бизнес са били удобството и интересите на клиентите на банката. Днес всички банки предлагат атрактивни условия по кредитните продукти и конкуренцията е в много голяма степен в качеството и удобството на обслужване, които остават наш приоритет и предимство. А за нашите вложители активно работим по нови депозитни продукти и алтернативи на традиционния депозит, за да предложим привлекателни условия.
Челните позиции на Първа инвестиционна банка говорят за успешното ни развитие – ние сме №3 по активи, №2 по кредитиране на българския бизнес, №1 по обем трансакции с кредитни карти. Fibank премина през едно интензивно развитие през годините и може би икономическата среда е дефинирала понякога решения, които впоследствие не са били най-верните. Но като цяло размерът на лошите ни кредити е в средните стойности за системата и качеството на кредитния ни портфейл днес е доказано от проверката на активите.
Ние имаме може би най-добрия франчайз за ритейл клиенти, а кредитирането на този сегмент изостава от потенциала ни. През последните години банките в региона преодоляха редица затруднения, включително и ние. Но в крайна сметка при нас това допринесе много за вътрешното преструктуриране и оптимизиране на бизнеса на банката. Ликвидната криза от юни 2014 г. беше преодоляна и получената подкрепа бе възстановена в срок, а ние изпълнихме междувременно редица вътрешни мерки за подобрение на дейността ни.
През 2015 г. Fibank се подготви за проверката на качеството на активите, а след обявяването на резултатите през август 2016 г. ние имахме готовност и въведохме ефективна програма за адресиране на препоръките от проверката.

- Наскоро отчетохте, че препоръчаният от БНБ след проверката на активите капиталов буфер е формиран?
- Към края на март 2017 г. Първа инвестиционна банка отчете изпълнение на конкретните мерки за повишаване на капитала и изпълни всички препоръки на БНБ. С печалбата от 266 млн. лв. преди данъчно облагане и провизии за 2016-а, и мерките по дерискинг на част от кредитния ни портфейл като предплащане, допълнителни обезпечения и други, формирахме препоръчания капиталов буфер от БНБ. През 2016 г. заделихме провизии след одиторска проверка в размер над 150 млн. лв., а реализираната печалба в размер на 99 млн. лв. след данъци ще бъде включена в капитала на банката.
Към днешна дата Fibank има солиден капитал, качествен и диверсифициран кредитен портфейл, което беше доказано чрез многократни проверки от различни институции като Европейската Комисия през 2014 г., назначените от тях консултанти Bain през периода 2014 -2016 г., Mazars и „Делойт” в процеса на проверката на активите през 2016 г. Сега отново ползваме опита на Bain като наши консултанти за дерискинг на кредитния ни портфейл и разработване на нови продукти. Днес Първа инвестиционна банка е една отлично работеща банкова платформа.
Финансовите ни резултати през последните две тримесечия показват ясно, че сме на прав път. Лихвеният спред на ПИБ се стабилизира на добри нива, а приходите от такси растат основно от повече трансакции на нашите клиенти, не от увеличение на таксите. Оптимизирането на административните разходи е постоянен процес, който в основна степен постигаме чрез дигитализирането на банковите услуги. Относно провизирането, след значителните провизии, които бяха направени през последните години, очакваме цената на риска да се нормализира в рамките на средното за банковата система. Динамиката на всички тези компоненти, описани по-горе, е предвидима и положителна според нас, което вече се отразява във видимо подобряване на всички показатели на банката и ни дава увереност за прилагането на устойчив и печеливш бизнес модел в бъдеще.

- Защо тогава търсите нови инвеститори в банката?
- Първа инвестиционна банка е една от големите банки в България и ние трябва да имаме стратегически поглед върху пазара у нас и в региона, с хоризонт 5, дори 10 години. Това което е видно в Централна и Източна Европа през последните години, е отдръпване на предишните стратегически инвеститори – банки от ЕС. Допреди кризата от 2007-2008 г. ситуацията бе различна, същите тези банки агресивно търсеха развитие в региона. В тези години имаше конкретен интерес към закупуване и на нашата банка, но кризата рязко пресече инвестиционните намерения на чуждите банки. Днес те се фокусират върху решаване на проблемите в техните основни пазари и поне средносрочно няма да имат за цел сериозно присъствие и голям пазарен дял във всяка държава от региона. А това създава възможност за поява на нови регионални шампиони, които след постигане и затвърждаване на водещи позиции в собствената си държава започват да прилагат успешния си модел и в съседни държави. Ние виждаме сериозни възможности за ръст в България, както органичен, така и вследствие на консолидационните процеси. В момента има и много интересни предложения за инвестиции в съседните ни държави. Привличането на сериозен международен партньор в банката може сериозно да ускори растежа ни и превръщането ни в регионален лидер. Потенциалът на банковия сектор в региона се забелязва от международните инвеститори, след изчерпването на атрактивните, понякога и спекулативни възможности за инвестиции в Западна Европа, и всички големи инвеститори проучват възможностите в региона. В момента имаме съвпадение на няколко положителни фактора – икономиката е стабилна и растяща, банковият пазар е добър, ние сме в отлична форма и има инвеститорски интерес да се инвестира на този пазар.

- Цената на акциите ви сериозно се покачи през последните месеци, на какво го отдавате?
- Банките в България и региона преминаха през доста изпитания през последните години, и ПИБ не е изключение. Това, че успешно се справихме с тях, стабилните и добри резултати които показваме, се оценява от инвеститорите. Не бих искал да влияя на пазара по никакъв начин, но дори и в момента акциите на българските публични банки се търгуват със сериозен дискаунт над 30%, спрямо другите публични източноевропейски банки, при сравними показатели за рентабилност. Погледнете Банка Трансилвания в Румъния, банките в Грузия, ОТП в Унгария. Сделката с ОББ преди само 4 месеца също е важен бенчмарк за стойността на капитала на банките в България.

- Миноритарен или мажоритарен дял ще бъде продаден, и какво е отношението на сегашните мажоритарни акционери към процеса?
- Както вече споменах, ние търсим партньор в нашите стратегически планове за развитие. Наехме Citibank като опитни консултанти да ни помогнат в анализирането на различните опции. Мажоритарните акционери винаги са подкрепяли банката – от създаването й досега дивиденти не са били раздавани, за да може да се капитализира печалбата и да расте капитала на банката. А когато е било нужно, те са подкрепяли и с парични средства капитала – има такъв случай от 2006 г. Те разбират и са съгласни със стратегията на банката за привличане на партньор, защото виждат потенциала за ръст и искат банката да е в състояние най-пълноценно да се възползва от него. Крайното решение за типа инвеститор и какъв дял ще има той винаги ще се води от принципа за най-добър резултат за всички акционери на банката и по-нататъшно дългосрочно развитие на нашата банкова платформа, в интерес на нашите клиенти.

- Какви са Вашите приоритети извън привличането на инвеститор?
- Виждаме много потенциал в развитието на услугите за физически лица, както и за малки и средни предприятия. Вече работим по важен проект за т.нар. „ритейл фабрика за кредити“, за да можем да предложим още по-бързи, атрактивни и удобни кредити за нашите клиенти. Банката има отлични позиции в сегмента малки и средни предприятия, които ще доразвием с нови услуги и привлекателни условия за обслужване. Основен наш приоритет винаги е била иновативността и ще продължим да развиваме електронните канали на банкиране за удобството на всичките ни клиенти.