Джонатан Харфилд - Главен изпълнителен директор на ПИБ, пред в. "Банкеръ": "ПИБ ще увеличава капитала си"

Джонатан Харфилд - Главен изпълнителен директор на ПИБ, пред в. "Банкеръ": "ПИБ ще увеличава капитала си"

Облигационната емисия от 200 млн. евро установи цената, по която българска банка може да получава средносрочно финансиране от чужбина

Г-н Харфилд, в документите за облигационната емисия от 200 млн. евро, която Първа инвестиционна банка пусна в края на януари 2005 г., пише, че основните й акционери (става дума за Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев) водят арбитражни дела с ЕБВР, която притежава 20% от българската кредитна институция. Какъв е предметът на съдебния спор?

- В документацията на облигационната емисия пише, че в момента има арбитражно дело за цената, по която ЕБВР иска да продаде своите акции в ПИБ и да излезе от банката. Но подчертавам, че това е арбитраж по отношение на цената. Нищо повече. Впрочем това арбитражно дело вече приключи.

Искате да кажете, че по казуса вече има решение. Така ли?

- Не. Няма решение. Просто Арбитражният съд в Лондон със съгласието на двете страни по процеса реши, че няма смисъл да продължава делото по цената на акциите, след като в крайна сметка не се предвижда да се извърши трансакция.

Означава ли това, че ЕБВР няма да продава акциите си в ПИБ?

- Не мога да коментирам какво смята да направи ЕБВР - дали ще задържи акциите си в ПИБ, или ще ги продаде. Ще бъде погрешно, ако направя такъв коментар. ЕБВР е повече от пет години акционер в ПИБ, а животът на подобни инвестиции обикновено е по-кратък.

На страница 16 от документа по облигационната емисия пише, че ако основните акционери намалят (б.а. - става дума за Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев) дела си под 51%, собствениците на облигации имат право да получат освен номиналната й стойност още по едно евро за всяка облигация, заедно с натрупаната до момента доходност. Това нормална практика ли е?

- Да, това е стандартна клауза при всички облигационни емисии, които издават дружества от държави, попадащи в групата на развиващите се икономики. Ако сегашните собственици на мажоритарния дял го продадат, притежателите на облигации на банката могат да поискат 101% от номиналната им стойност.

Искате да кажете, че тази клауза съществува в документацията на всички еврооблигационни емисии на банки или дружества?

- Да, както при банкови или фирмени облигации, когато се смени собствеността на издателя им, притежателят на облигацията може да поиска тя да му бъде платена предсрочно плюс договорения бонус.

Емисията от 200 млн. евро е най-голямата облигационна емисия, издадена от българска банка от 1989 г. насам. Какво налагаше ПИБ да привлече толкова много пари назаем?

- Емисията еврооблигации е функция от онова, което търси пазарът и от търсенето на средства от страна на издателя й, както и на способността му да пласира получените от продажбата на облигациите пари. Ние не знаехме какво ще е търсенето на облигации на ПИБ на пазара. Оказа се, че заявките са за 1.1 млрд. евро, а таванът на апетита на ПИБ бе 200 млн. евро.

Имайте предвид, че в България търсенето на дългосрочни заеми се засилва и рискът за банката ще е много по-нисък, ако финансира дългосрочните си активи с дългосрочни пасиви. Следователно за банката е важно да намали дисбаланса между матуритета на вземанията и задълженията си. Акцентът е върху намаляването на дисбаланса между активите и пасивите.

Доходността от 7.7% годишно, която ще плаща ПИБ по тази публична емисия, не е ли твърде висока?

- Една от целите на тези еврооблигации бе да се издаде първата емисия, която да се търгува публично в чужбина. Без подобна емисия не може да се установи цената на български средносрочен дълг на международните пазари. Даваме си сметка, че цената на еврооблигациите на ПИБ е сравнително висока. Но в дългосрочна перспектива тя ще ни позволи да привличаме много по-евтини средства, защото при търгуването на облигациите на пазара в момента доходността падна под 6% годишно.

Каква е цената на облигациите, по която те се търгуват на пазара?

- Ако в момента искате да купите облигации на ПИБ от емисията, за която говорим, ще трябва да платите за тях 103 - 104 евро при номинал от 100 евро. Това на практика означава, че доходността, която ще получите, е около 5.9% годишно. Това е и цената, която трябва да плати една българска банка като ПИБ, за да пласира средносрочни облигации на международните пазари.

И въпреки това цената от 7.7%, която ПИБ ще плаща по облигациите си, не я ли задължава да пласира получените от емисията средства в кредити с по-висока лихва от тази, която предлагат нейните конкуренти на българския пазар?

- Спомнете си какво ви казах за намаляването на дисбаланса между активи и пасиви. Получените от облигационната емисия средства ще бъдат използвани предимно за рефинансиране и за изплащане на краткосрочни задължения на банката. На практика с тази емисия ние вземаме назаем средства за по-дълъг срок от време, но на цена, която не е много по-висока от тази, по която получаваме краткосрочно финансиране. Освен това, както казах, установяваме един маркер за цената, по която можем да получаваме заеми от международните пазари.

Предвиждате ли увеличаване на капитала на банката?

- Да.

Как точно - чрез вдигане на акционерния капитал или чрез вземане на подчинен срочен дълг?

- Ще бъде комбинация между двата инструмента.

Ще кажете ли някакви конкретни параметри на това увеличение?

- Целта е, след увеличението на капитала, банката да има капиталова адекватност между 13 и 14 процента.

Искам да ви върна към началото на разговора ни - за записаното в документите за еврооблигационата емисия изискване, че ако делът на основните акционери в банката падне под 51%, собствениците на дълговите й ценни книжа могат да получат 101% от номинала им преди настъпването на техния падеж. Това условие не прави ли невъзможна продажбата на мажоритарния пакет акции на ПИБ, докато емисията от 200 млн. евро не бъде изплатена?

- Ни най-малко. Както вече ви казах, това е стандартна клауза. Ако инвеститор купи 51% от ПИБ, довереният представител на облигационерите "Джей Пи Морган", ще уведоми собствениците на облигации за сделката и те ще имат възможност да упражнят правото си да получат 101% от номинала на ценните книжа. Според мен обаче, в случай че инвеститорът е уважавана финансова институция, едва ли някой от държателите на облигации ще се възползва от възможността да си получи парите предсрочно.