Йордан Скорчев, Изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка, пред в. "Банкеръ": "Гражданите могат да спечелят от банковите карти"

Йордан Скорчев, Изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка, пред в. "Банкеръ": "Гражданите могат да спечелят от банковите карти"

Г-н Скорчев, през последната година ПИБ направи няколко много агресивни кампании за налагане на дебитните и кредитните си карти на пазара. Какъв дял заемат те в бизнеса на банката?

- За Първа инвестиционна банка издаването на дебитни и кредитни карти винаги е бил стратегически бизнес. С други думи, те са един от приоритетите в нейната дейност. Ние бяхме една от първите институции в страната, които започнаха да налагат на българския пазар местните и международните дебитни карти, като предлагахме различни допълнителни услуги заедно с тях - например ползването на краткосрочен заем, т.нар. овърдрафт. Сега издаването на дебитни и кредитни карти и операциите с тях вече се е превърнало в традиционен за банката бизнес. Ние сме издали 12% от всички карти, с които в момента се оперира на българския пазар. На второ място сме по брой на инсталираните банкомати и на трето по брой на работещите ПОС-терминали. Много е радващо, че нашите клиенти, които притежават дебитни и кредитни карти, са много активни и по данни на международните картови организации картите, издадени от ПИБ, са направили най-голям обем трансакции през последната година в сравнение с картите, издадени от коя да е друга банка в България.

Как успяхте да наложите дебитните и кредитните карти сред клиентите на банката - чрез широки рекламни кампании или като ги предлагахте като допълнителен бонус към различните услуги за фирмите?

- И по двата начина. Знаете, че още преди близо седем години Първа инвестиционна банка започна активно да рекламира първо дебитните, а след това и кредитните си карти. Наред с това Министерството на финансите разпореди всички заплати на държавни служители да се изплащат чрез дебитни карти, което даде един много голям стимул за развитието на целия този бизнес. И въпреки това картите нямаше да получат толкова голямо разпространение, ако не предлагаха достатъчно удобства за клиентите. На първо място, ползването им носи редица финансови изгоди за хората. Едно е да си държите парите вкъщи и те не само да не ви носят доход, но и да рискувате да ги загубите или да ви ги откраднат, а друго е да ги сложите по сметка в дебитна карта и да получавате за тях лихва. При това лихвата по картовата сметка в Първа инвестиционна банка е равна на тази по едномесечните депозити - 3% годишно, която е една от най-високите на пазара. Тегленето на левове от банкомати на ПИБ е безплатно за собствениците на нейните дебитни карти. Те имат възможности и да ползват малък краткосрочен заем, което позволява на клиентите да посрещнат някои свои извънредни нужди, преди да получат месечната си заплата в картата. Тя може да се ползва за плащане на стоки и услуги и за изпращане или получаване на преводи.

Нормално е хората, които са свикнали да ползват услугите на дебитните карти, да проявят интерес и към кредитните. Те, разбира се, имат малко по-друга цел - да финансират текущите нужди на гражданите. При определени обстоятелства ползването им дори може да е по-изгодно за клиента от употребата на дебитна карта. При всяка покупка с кредитна карта на ПИБ банката възстановява по сметката на клиента 1% от стойността на платената от него стока или услуга. Ползването на карта в някои магазини съдържа и възможност за отстъпка от цената. Най-важното обаче е, че ако възстановите похарчените чрез картата пари в определен срок - около един месец, вие не плащате върху тях лихва. С други думи, клиентът може да ползва безплатно финансиране от ПИБ, като придобие стоката на по-ниска цена. Разбира се, това може да стане, ако се спазва елементарна финансова дисциплина. За да спестим на клиентите досадното следене на датите, в които трябва да плащат, ПИБ предлага и специална услуга за автоматично погасяване на задълженията по кредитни карти. Тя дава възможност след предварително получено съгласие банката да прехвърли пари от дебитната карта на гражданина за погасяване на задълженията по кредитната му карта.

От близо година банката предлага и карти "Дайнърс клуб". С какво те са по-различни от тези на "Виза" и на "МастерКарт"?

- Те са специален бонус за клиентите на ПИБ. Към своите карти "Виза" и "МастерКарт" те могат да получат и карта "Дайнърс клуб". Тя е малко по-различен тип, тъй като за разлика от стандартните кредитни карти при нея след изтичането на гратисния период се възстановява цялата ползвана сума. Предимството обаче е, че притежанието на такава карта дава по-голяма сигурност на клиента. Какво имам предвид? Живеем във времена на бързо развитие на информационните технологии и на практика в ежедневието си сме много зависими от тях. Случвало се е, макар и много рядко, заради технически проблем - например срив на комуникационната система, поддържаща картовите плащания, да няма възможност в даден момент да се извърши операция с дебитни или кредитни карти. Такава конфузна ситуация може да се избегне с притежаването на допълнителни кредитни карти, каквато например е Дайнърс. Обяснението е, че тя използва различни информационни канали за получаване на авторизация. Така че, ако едната карта блокира по технически причини, клиентът винаги може да ползва другата.

ПИБ е една от малкото институции у нас, която има собствен картов център. Какви предимства дава това на банката?

- Стратегията на ПИБ е да се развива като регионална кредитна институция оперираща активно на Балканския полуостров. Ние сме единствената банка с български капитал, която има свои поделения в Албания, в Кипър и присъствие в Македония чрез "Унибанка" и "Касис" - македонския картов оператор, чието старо име беше НПК. Целта е "Касис" да се превърне в регионален картов център, през който да минават всички операции с карти, издадени от ПИБ и от нейните поделения в страните от региона. Той ще е тяхната връзка с българския картов оператор "Борика" и с картовите центрове на международните организации "Виза" и "МастерКарт". Наличието на този център ни позволи да започнем издаването на карти с чип в Македония още от 2005 и в Албания от тази година. В най-скоро време ще пуснем такъв продукт и в България. Разбира се, поддържането на центъра изисква големи разходи, тъй като в информационните технологии, които са свързани с разплащанията и въобще с финансовите операции, трябва да се инвестира постоянно. В същото време обаче собственият картов център дава възможност за бързо въвеждане на нови продукти, които се предлагат през дебитните и кредитните карти. С издаването на карти с чип, освен че се повишава сигурността, има възможност да се предлагат допълнителни услуги , като например добавянето на електронен подпис, данни за социално и здравно осигуряване, различни бонус схеми, както и т.нар. електронно портмоне, което позволява да се извършват малки плащания - например за покупка на вестници или на билети за транспорта. Разбира се, прилагането на тази последна опция е свързана с въвеждането на специални електронни четци в градския транспорт.

От думите ви излиза, че развитието на картовия пазар до голяма степен зависи от желанието на търговците да си поставят ПОС-терминали. Така ли е?

- Този въпрос е като древния спор за това, кое е на първо място - яйцето или кокошката. За няколко години у нас пазарът на дебитни и кредитни карти се разви много бързо. В началото търговците въобще не бяха ентусиазирани да си поставят ПОС-терминали, но много от тях бързо разбраха, че банковите карти чувствително повишават платежоспособността, а оттам и покупателната способност на клиентите. В един момент се оказа, че поставянето на ПОС-терминали е условие за увеличаването на оборота в един магазин или в едно заведение. Разсъдете сами - ако човек свърши парите от заплатата, той не може да си купи нищо, а ако разполага с дебитна карта с овърдрафт или кредитна карта, има възможност да плати някои належащи услуги или да си купи продукти и дрехи, стига търговецът да си е инсталирал ПОС-терминал. Търговците усетиха това и вече не гледат толкова скептично на поставянето на такива устройства.

Твърди се, че чип-картите са по-добре защитени от картите с магнитна лента?

- Не знам до момента случай хакери да са пробили картов чип. Вероятно разбиването на информационната защита на чипа струва толкова много пари, че засега не си заслужава да се прави. В момента това е най-сигурната възможна защита на картите. А и правилата на международните организации "Виза" и "МастерКарт" дават допълнителни гаранции за клиентите на банките, които са сертифицирали картите и терминалите си работа с чип.

А какво трябва да направи клиентът, ако дебитната или кредитната му карта бъде открадната и през нея се извършат неправомерни плащания?

- Когато човек си купува електроуред за дома, трябва да прочете указанията за работа с него. Знам, че това изисква известно време и усилия, но клиентът е добре да се запознае с правилата за използването със своята дебитна или кредитна карта. Най-важното е, че ПИН-кодът, който се ползва при операции с тези карти, не трябва да се записва никъде, а да се помни наизуст. По тази причина се препоръчва веднага след получаването на картата клиентът да промени ПИН-кода. Ако има няколко карти, ПИН-ът на всяка една от тях може да е един и същ. Разумно е също така да се абонира за услугата SMS-известие. Тя позволява собственикът на картата да получи на мобилния си телефон известие, че с картата му е извършено плащане или превод секунди след като това е станало. Ако клиентът не е нареждал тази операция, веднага трябва да се обади на дежурните телефони на банката и да поиска блокиране на картата. При своевременно уведомяване банката предприема необходимите мерки за възстановяване на парите на клиента, които той е загубил вследствие на нерегламентирания превод. Всички тези процедури са описани в ръководството за ползване на банковите карти. Клиентите само трябва да ги прочетат.