Мая Георгиева, Изпълнителен директор и член на УС на Първа инвестиционна банка, пред в. "Стандарт"

Мая Георгиева, Изпълнителен директор и член на УС на Първа инвестиционна банка, пред в. "Стандарт"

Как се отрази световната финансова криза на Българския пазар?

- Световната финансова криза неизбежно ще се отрази и на българския пазар, но до известна степен това влияние може да се окаже и положително. Финансовата криза  ще забави донякъде икономическия растеж в България. Предвижданият ръст на БВП за догодина е около 6% и това съвсем не е непостижима цел, но не е и висок растеж. Нивата на безработицата  са ниски, инфлационните нива в държавата са  над 11,% от миналия август до момента, а прогнозата е за запазване на темпа на инфлация и през следващата година. Един от най-важните ефекти за българската икономика ще е забавянето и ограничаването на кредитирането. Темповете с които растяха кредитните портфейли на банките бяха изключително високи през последните няколко години. Сега повечето от фирмите кредитоискатели, също и частните лица все по-обстойно и внимателно проучват възможността за развитието на приходите си, както и своите възможности за погасяване на кредити. Банките от друга страна повишиха лихвените равнища по кредите и в същото време увеличиха изискванията си към кредитополучателите, за разлика от последните две години, през които банките в България се конкурираха и предлагаха все по-атрактивни условия по отпусканите кредити.

Дойде момента, в който здрава и стабилна банка, с много висока ликвидност е по-важно от пазарния дял, който тя заема както и печалбите които реализира.

Споменахте висока ликвидност - има ли ликвидна криза на БГ пазар.

- Повечето големи банки в България са собственост на чужди кредитни институции и неминуемо ще трябва да се съобразят с реалностите на международния пазар. Цената на ресурса се увеличава неизбежно - само за пример в Англия Халифакс предлага 10% годишно по спестовни депозити, Барклис - 7.49% Аби банк - 7.25% - очевидно всяка банка в момента се стреми към повишаване на ликвидността си. От друга страна кредитополучателите са в очакване на по добри времена и не заемат средства както преди. Банките в европейския съюз също ограничават максимално кредитирането.

България не е изолиран остров и е съвсем нормално да наблюдаваме същите процеси тук. Повишаването на цената на ресурса ще допринесе за покачване на лихвите по предлаганите кредити в България, а това ще намали апетитите за заеми по естествен път. Първа инвестиционна банка също е била винаги активна на международните пазари чрез издаване на Еврооблигации и синдикирани заеми - неизбежно е цената на нашия ресурс също да се повиши а от там и на кредитирането.

Ние вече наблюдаваме такъв процес - все по малко искания за кредити, постъпват в банката. Нашата ликвидност в момента е над 25 % - което е едно много високо ниво, почти не рентабилно - но от друга страна осигурява сигурност на нашите клиенти.

Какви са следващите стъпки, които ПИБ ще предприеме в близко бъдеще?

Смятаме, че сега е момента да насърчим спестовността на населението, чрез предлагане на нови продукти с много добри условия. Ще продължим да предлагаме и добри кредитни продукти - кредитни карти и ипотечни заем за населението.

От друга страна  във връзка с намаления интерес към кредитиране от фирмите, както и увеличената ни депозитна маса ние планираме да  погасим част от съществуващия 185 милионен евро синдикиран заем през октомври. Смятаме, че на този етап предвид забавянето на икономическия растеж нямаме нужда от нова Еврооблигация и а и от там на нови капиталови инструменти.  Ние ще продължим да кредитираме водещите отрасли в икономиката, свързани с производство и инфраструктура и селско стопанство, като изискванията за тези кредитополучатели ще продължат да бъдат завишени.

Как ще се отрази кризата на поток от чуждестранни инвестиции?

Кризата няма да има сериозно отражение върху притока на инвестиции в България. Дори и да има спад на чужди инвестиции в имотите както до момента, то той няма да е значителен. Предстои да развитие на индустриални паркове, офиси и търговски центрове, алтернативни източници на енергия, както и нови инвестициите и във финансовия сектор.

Българската икономика не разчита на ресурс от капиталовите пазари. Отчетният ръст на икономиката от 7.1 на сто показва, че българската икономика е все още независима от световните пазари.