Мая Георгиева, Изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка, пред в. "Банкеръ": "Акционерите решиха: ПИБ не се продава"

Мая Георгиева, Изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка, пред в. "Банкеръ": "Акционерите решиха: ПИБ не се продава"

Визитка: Мая Георгиева е родена в София. Магистър по Макроикономика от УНСС, Магистър по банково дело, специализация по платежен баланс в МВФ, Вашингтон. През цялата си кариера над 20 години е работила в банковия сектор. След дългогодишна работа на всички нива в БНБ през 1994 г. започва работа в Първа инвестиционна банка. От 1995 до 1998 г. е директор "Международен отдел", а от 1998 г. - изпълнителен директор на банката. Владее английски и френски език.

Г-жо Георгиева, какви решения взе годишното общо събрание на акционерите на ПИБ?

- Първо, мажоритарните акционери категорично обявиха, че нямат никакво намерение да продават кредитната институция. Като знак за намерението си да я развиват и в бъдеще те решиха цялата печалба за 2007, която е 51 млн. лв., да бъде заделена за резерви. По този начин собственият капитал ще бъде увеличен, което ще й позволи да продължи да бъде конкурентоспособна и стабилна институция.

Вие от години отговаряте за международните операции на ПИБ. Усещате ли резервираност от страна на чуждестранните ви партньори, които до момента са ви предоставяли финансиране?

- В отношенията с традиционните ни чуждестранни партньори не срещаме никаква резервираност. Причината е, че те ни познават много добре, извършвали са много сделки с нас и знаят какви са възможностите ни. Някои от тях работят с ПИБ вече десет години. Още от момента, в който през 1998 г. взехме първия заем от чужбина. И за да не съм голословна, ще ви кажа, че през ноември 2007 г., когато кризата на международните пазари бе вече факт, нашата банка успя да вземе външен синдикиран заем за общо 185 млн. евро, отпуснат ни от 22 банки, при лихва, която бе по-ниска от тази, при която получавахме финансиране преди кризата. Но пак повтарям, че тези кредитори бяха банки, с които имаме години наред тесни бизнес взаимоотношения.

Що се отнася до банките, които не ни познават, в момента с тях е много трудно да се установят взаимоотношения, да не говорим да се вземе заем. Ние нямаме проблеми в Европа, защото там почти всички банки ни познават. В момента обаче се опитваме да установим партньорства с банки от Средния Изток. И тук вече възникват трудности. Първо, защото ние сме първата българска банка, с която те се срещат, и, второ, те нямат никакви лимити за нашата страна и не знаят нищо за нея. Лошото е, че отъждествяват България с Европа, а Европа е в криза.

Казахте, че се опитвате да установите бизнес взаимоотношения с банки от Средния Изток. Какво имате предвид?

- Става дума за банки в Дубай, Абу Даби, Катар и други страни от този регион, в които има страшно много свободни пари. С тези държави българският бизнес има много бързоразвиваващи се взаимоотношения. При това част от местните банки, тъй като разполагат със свободни средства, участват в много от финансовите консорциуми, които предоставят синдикирани кредити. Първа инвестиционна банка в момента установява кореспондентски отношения с банки от държави в Средния Изток. Дори една такава кредитна институция участва в синдикирания заем от 185 млн. евро, за който вече ви казах.

Има ли някакви специфични особености при установяването на бизнес взаимоотношения с банки от такива държави?

- Културата е много различна от тази на европейците. Не забравяйте, че, независимо колко напреднали са тези държави, обичаите и начинът на взаимоотношения в тях са силно подчинени на тяхната вяра. И когато един човек отива в такава банка, за да преговаря и да установява взаимоотношения, трябва много да внимава, особено ако е жена. Трябва да покажеш респект към тяхната вяра, да бъдеш облечен и да се държиш по съответния начин. Е, фередже не съм си слагала, разбира се...

Но сигурно сте си покрили главата с шал?

- Не. Най-интересното е, че има опасност, ако направиш подобно нещо, те да сметнат, че им се подиграваш. Те не очакват от жената да бъде с покрита глава, но не приемат да е с голи ръце и крака. Освен това не бива да си агресивен при преговори. По-скоро трябва да ги оставиш спокойно да обмислят предложението ти. Не бива да ги притискаш. Не бива да се учудваш, ако по средата на преговори те оставят и отидат да се помолят. Не е изключено въобще да не ти задават въпроси, а само да те слушат, но това не значи, че не ти обръщат внимание. Не бива да си вдигаш обувката така, че подметката да сочи към тях. Това е много обидно. Също така се смята за неприлично да правиш жестове, при които дланите ти сочат към лицата им. Когато човек води преговори с банкери от Средния Изток, трябва да има предвид всички тези подробности. Чувала съм за американски инвестиционни фондове, ръководени от жени, които имат голям успех в Катар именно защото успяват да покажат отношението си към религията на местните хора.

В началото на 2008 г., ако добре си спомням, ПИБ обяви, че има програма да привлече външен ресурс в размер на 500 млн. евро. Какво представлява тази програма и актуална ли е тя в момента?

- Програмата и прилежащият към нея проспект на банката са на Люксембургската фондова борса. Въпросният проспект е един вид трети одит на нашата банка, защото той е направен не само от нашите експерт-счетоводители, нашите одитори КПМГ, но и от една от най големите адвокатски фирми в Лондон. Програмата предвижда в удобен момент през 2008 година да пласираме облигационна емисия и да организираме увеличение на капитала на банката, ако имаме нужда. Тези две неща са взаимно свързани, защото ако пуснем облигационна емисия, в зависимост от размера може да ни необходимо и увеличение на капитала с определени дългови инструменти. В момента обаче е много трудно да се организира облигационна емисия. Сега в Европа няма издадени корпоративни ценни книжа с рейтинг като на нашата банка. В същото време пък ПИБ няма спешна нужда от свежи пари, затова решихме да изчакаме подходящия момент, когато пазарът ще се успокои и ще можем да привлечем средства на приемлива за нас цена.

В момента международните пазари не предлагат финансиране или дават пари на невероятно високи цени. Затова ние предпочетохме да не привличаме средства отвън дори и след като през януари погасихме един облигационен заем от 200 млн. евро, който бяхме взели преди време и му бе настъпил падежът. Това бе много важно за нас, за да покажем на инвеститорите, че не зависим от международните пазари, и ако търсим занапред пари, то те ще са за бъдещето по-динамично развитие на банката, а не за посрещане на някакви належащи плащания или ликвидни проблеми.

Имате ли някакви предположения колко време ще продължи кризата на международните пазари?

- Някои твърдят, че тя тепърва започва. Други са на мнение, че до средата на лятото нещата ще се оправят. Трети казват, че кризата ще утихне до есента. Казано накратко, никой нищо не може да ви каже със сигурност.

С други думи, банките у нас трябва да разчитат изцяло на привлечените средства от български граждани и фирми. Така ли?

- Не бих казала изцяло, но нашият пазар наистина се превръща в основен и най-евтин източник на финансиране. При нас, след като направихме промоцията на новите депозити с лихви от 7.5% и 6.66%, привлечените средства нараснаха много бързо...

Колко бързо?

- Конкретна информация по този въпрос ще мога да предоставя на вас и обществеността, едва след като финансовият отчет за първото тримесечие на 2008 г. бъде предоставен на КФН и БФБ.

Да продължа за привлечените средства. Привлеченият ресурс наистина нарасна, но ние не повишихме лихвите по всички депозити и сметки, така че нямаме голямо увеличение на разходите за обслужване на нашите задължения. Освен това лихвите по привлечените средства растат навсякъде в Европа. Преди три-четири месеца бях в Лондон и видях реклама на една от големите водещи британски банки, която рекламираше текуща сметка с лихва от 6.7% годишно.

Усещате ли затруднения при операциите с акредитиви и търговско финансиране на фирмите?

- Не, напротив, откакто влязохме в Европейския съюз, много от чуждестранните партньори на нашите клиенти вече не искат потвърдени акредитиви, а някои дори не искат акредитиви. Те работят директно с българските компании, като приемат разсрочено плащане за доставянето на стоки и услуги. Има обаче много дружества, които тепърва излизат на европейския пазар, и за тях трябва да се откриват акредитиви, докато партньорите им ги опознаят.

Какъв е най-дългият период, през който българските фирми могат да получат разсрочване за плащането на стоки и услуги, които доставят от чужбина?

- Ако е през банков кредит, разсрочването може да достигне до седем години. Особено при т. нар. "байерс кредит", който включва и акредитив.

Какво е това "байерс кредит"?

- Това е т.нар. кредит на купувача, който аз съветвам всички вносители на машини и съоръжения да използват. Те вземат заем от банката, като сключват и акредитив, но не плащат, докато машината не бъде монтирана и не минат пробите й. Това застрахова вносителите от необходимостта да направят разходи за нещо, което не може да бъде пуснато в експлоатация или да не е толкова ефективно, колкото пише в документацията. Тези кредити, за които говоря, освен всичко друго, са и много евтини, тъй като чуждестранните банки крeдитори са обезпечени от агенциите за експортно застраховане на съответните държави, както и гаранциите за плащане от Първа инвестиционна банка, което намалява риска до минимум.

Такъв бе кредитът за един от лифтовете в Банско получен през 2002 г. и погасен през 2006 година. Той беше предоставен от Банк Аустрия и застрахован от ОКБ - застрахователната агенция на Австрия. Рейтингът на България по това време беше доста по-нисък и кредитът беше предоставен само за три години. Вярно е, че финансирането на лифтовете от ПИБ бе само 30% от направената ивестиция в инфраструктурата. Сега такъв кредит може да се вземе за срок от 7 години. Впрочем това бе един от слуховете на пазара, че ПИБ има големи по размер вземания от фирмите, изградили и експлоатиращи лифтовете в Банско, което не е вярно. И мога да потвърдя думите си с данни за кредитния портфейл на банката. Туризмът и строителството заемат съответно 4 и 6% от всички отпуснати от банката заеми. Така че тези слухове за Банско са несъстоятелни и спекулативни. Наскоро се срещнах с едни от чуждестранните инвеститори в Първичното публично предлагане на нашите акции, когато видяха структурата на кредитния портфейл по отрасли - учудено и искрено възкликнаха - "Колко е освежаващо да видиш една банка, която няма голяма експозиция в строителство!" - те сравняваха нашия портфейл с портфейлите на банки от други развиващи се страни.

Знаете, че световната криза започна от проблеми с ипотечните заеми. Смятате ли, че кредитирането на жилища у нас е заплашено от подобен проблем?

- От момента, в който настъпи кризата с американските ипотечни облигации, специалистите на Запад казват, че ипотечното кредитиране е мръсна дума. Ние от Първа инвестиционна банка обаче казваме, че за нас заемите за жилища са един от приоритетите ни. При нас 27% от кредитния ни портфейл са ориентирани към граждани и половината от това финансиране е в кредити за закупуване на жилища. Смятаме, че ипотечното кредитиране е много перспективен сектор, защото повечето от хората, които вземат финансиране за покупка на жилища, са млади и перспективни и са със сравнително високи доходи. Доказателство за това е фактът, че за всички тези години вземанията по ипотечните заеми, които събираме по съдебен път са пренебрежимо малък процент, по-малко от половин процент.

Сега ПИБ е собственост изцяло на български акционери. Липсва ли ви подкрепата на голям чуждестранен акционер? И води ли това до загуба на конкурентни предимства на нашия пазар?

- В момента не. Повечето големи банки в чужбина имат сериозни проблеми, тъй като заради кризата загубиха изключително много пари. Това, че нашите акционери са български граждани и компании, ни позволява да сме изключително гъвкави, когато трябва да реагираме на пазарни ситуации или се налага да променим продуктите или бизнесплана ни. Все неща, които са много важни, за да може една банка да е конкурентоспособна, и които се случват много трудно, когато една кредитна институция е собственост на чуждестранен инвеститор. Нашите продукти се правят от българи и се скрояват специално за нашия пазар като костюм по поръчка. А когато е необходимо да ползваме западно ноу-хау, ние привличаме за консултанти същите фирми, чиито услуги се ползват и от големите западни банки.