Г-н Харфилд, какви промени наблюдавахте в българското банкиране за последните три години?

- На първо място размерът на банковия сектор остана пропорционален на икономиката, въпреки че делът му в Брутния вътрешен продукт (БВП) значително се увеличи. Преди три години МВф се оплакваше, че банките не действат ефективно като финансови посредници, а през последните месеци пак от там твърдят, че трезорите вече са твърде ефективни финансови посредници.

Ще посоча и друг много съществен факт: трезорите успяха наново да завоюват доверието на хората, особено в сектора на дребните спестявания. Освен това те съумяха да навлязат и на пазара за кредити на дребно, а само преди няколко години почти не предлагаха свои продукти на гражданите.

Не бива да забравяме и БНБ, която успя да се наложи като строг и ефективен регулатор - един факт, който се признава и от европейската общност.

Но мнозина говорят, че през последните година-две наблюдаваме хипертрофично разрастване на банковата система за сметка на промишлеността и земеделието. Опасна ли е според вас тази тенденция?

- Не, няма такива процеси. Ако сравним банковия сектор в България с индустрията за финансови услуги в страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., веднага ще видим, че в България финансовото посредничество се развива по почти същия начин като в тези десет страни, като достига вече равнище от 60% от БВП - доста под дела на банковия сектор в БВП в първоначалните 15 страни от ЕС, където той надхвърля БВП.

Кредитната експанзия повишава ли риска по активните операции на ПИБ и какви стратегии за неговото управление прилагате?

- Управлението на оперативния риск е във фокуса най-вече заради новите изисквания за сигурност (Базел 2). Целта е трезорите да придадат количествени измерения на оперативния риск в абсолютни числа. И ние в ПИБ също се стремим да получим подобно числово изражение на опертивния риск.

Има редица начини за намаляване на оперативния риск. Първият е институционален - да се изгради самостоятелен отдел, който да изучава риска и който да функционира независимо от отделите, занимаващи се с бизнес развитието. Ролята на този отдел е да оценява качеството на портфейла на банката като цяло и като отделни рискови експозиции.

Вторият ключов момент е последователното диференциране на риска, свързан с фактори, върху които банката не може да оказва влияние. Например да се гарантира, че има добра застраховка срещу измами или ако се случи някакво бедствие и цялата компютърна система на банката излезе от строя, да има подходящи резервни носители, върху които да се пазят всички необходими файлове. Не бива и всички членове на УС на банката да летят едновременно в един и същ самолет. Това може да звучи смешно, но е част от всички мерки за намаляване на риска, които са възприети не защото сме банка, а защото в по-общ план сме едно бизнес предприятие. Мисля, че тези концепции помагат и за числовото изражение на риска, и за управлението на този риск, за да се вмества операционалният риск в някакви допустими граници.

Смятате ли, че ограниченията на БНБ ще доведат до появата на проблеми в краткосрочната, а защо не и в средносрочната ликвидност на банките?

- Не! Има редица причини това да не стане. Мерките на БНБ са внимателно обмислени с МВФ, който съветва и подкрепя централната банка. И мисля, че те много точно са преценили как да внушат на трезорите да ограничат предлагането на кредити, без да навредят на банковата система като цяло. Защото, както вече отбелязах, по света БНБ има репутацията на интелигентен и добър регулаторен орган.

Напоследък редица банки продават свои кредитни портфейли с цел подобряване на отделни надзорни параметри. Има ли бъдеще в България един подобен пазар за банкови портфейли?

- Във всяка развита страна има подобен пазар и не мисля, че България ще е изключение. Във Великобритания е много популярно да се продават портфейли от ипотечни кредити и аз не виждам нито една по-сериозна причина България да е по-различна от другите развити страни, особено по отношение на начина, по който се управляват банковите портфейли.

Подобни рискови активи могат да бъдат наистина продадени, но тук не става дума за фиктивни продажби от дъщерна банка в България на нейната чуждестранна банка майка, а за истински сделки. Това показва най-малко три изключително важни неща: първо, че българските трезори се приемат добре по международните финансови пазари като контрагенти, и, второ, че българските рискови активи са с добро качество. И трето - международната финансова общност вече има доверие в българската икономика, във финансовата система и в политическата стабилност в страната - фактори, без които няма сделки с портфейлни активи.

Смятате ли, че ПИБ вече е постигнала предела на своя разумен размер и какво правят мениджърите на една банка, достигнала оптималния си размер?

- Отговорът е: бих се изненадал, ако банковата система като цяло постигне през 2005 и 2006 г. такъв ръст на активи като през изминалите 2002 - 2004 г. Но бих предсказал, че и занапред ПИБ ще остане сред първите 4 - 5 банки на пазара по размера на своите активи. Ние ще продължим да предлагаме нови и интересни продукти. А от гледната точка на мениджър на тази банка смятам, че все още сме твърде далеч от достигането на оптималния размер на банката в ключови ниши на банковия сектор - картовите услуги, търговското кредитиране, банкирането на дребно. Мисля и че в някои отношения ще продължим да бъдем водещи на пазара.