Шест робота вече работят в банката и помагат в дейността

Предлагаме на клиентите инвестиционни инструменти в допълнение на банковите депозити

АКЦЕНТИ

За 30 години сме минали и през трудни периоди, и през периоди на подем, време е всички да свикнем да живеем с предизвикателствата

Предлагаме възможност за добра доходност от инвестиции в зелени облигации и злато

Доброто изкуство все пак няма да може да се създава от компютри, човешкият контакт ще продължава да бъде важен

Интервю на Кристина Патрашкова

- Г-н Бакалов, имате дълъг опит в банковата сфера. И все пак, днес е по-различно – как се управлява банка по време на криза?

- Кризата в България идва, в момента я виждам главно в проявлението на инфлацията. Иначе банка по време на криза се управлява както във всеки друг период. Първа инвестиционна банка е на близо 30 години и през това време сме минали през много трудни периоди. Но през всичките най-важна е била отговорността към вложителите, а тя винаги е еднакво голяма. Банковата сфера е кръвоносната система на всяка икономика и трябва да сме подготвени да посрещнем всякакви шокове - инфлационни, продоволствени, геополитически. Управлението днес става внимателно, но не е по-различно, както по всяко друго време.

- Губите ли все пак клиенти, притеснени, че спестяванията им ще се стопят заради инфлацията?

- Не губим клиенти. Напротив. В такива ситуации хората се насочват към нови инструменти, върху които ние ежедневно работим, за да отговорим на търсенето на нашите клиенти и партньори.

- Дайте примери.

- Имаме продукт, който е свързан с очаквания ръст на цената на златото. Идеята е в момента, в който златото повиши своята цена, човекът да получава доходност, лихва. Имаме втори продукт, свързан с инвестиция на голяма световна банка в зелени облигации. Ние предлагаме нашите клиенти да инвестират при нас, а ние да да им осигурим доходността от тези облигации. Това е инструмент за клиенти с малко по-високи възможности. Според мен например, инвестицията на зелено в един апартамент днес крие известен риск, защото не знаем какво ще стане с цените на материалите за строителство. Въпреки това милиарди отиват всяка година за подобни инвестиции. А има толкова по-безрискови инструменти, които са допълнение към класическия депозит.

- Как все пак влияе кризата на работата на банките?

- Имаме анализаторски звена, които предвиждат коригиращи действия по време на криза. Ако очакваме увеличение на просрочията по кредитите заради инфлацията, тогава съветваме нашите клиенти да дойдат, за да обсъдим възможностите пред тях. Добре е да дойдат, когато имат усещането, че ще им стане трудно, за да преразгледаме кредита им, да го разсрочим и по този начин да облекчим живота им. Никоя банка няма интерес клиентът да става нередовен.

Ние сме първата банка в България, която през 2020 година, когато започна пандемията, предложи да разсрочим кредитите на своите клиенти.

- Войната, за жалост, едва ли ще приключи скоро. Говори се за рецесия, която не е ясно какви поражения ще нанасе. Как ще се прояви тя, според вас?

- По-вероятно е войната да не свърши скоро. Но и когато това се случи, ще дойде нещо друго. Като общество трябва да се подготвим да посрещаме всякакви кризи. Ако не е войната, ще е климатичен катаклизъм, IT вирус или нещо друго. Време е да свикнем с идеята, че постоянно ще се сблъскваме с предизвикателства. То е същото като в животинския свят, където най-адаптивните и гъвкавите успяват. Единица мерило за успех за мен е с колко предизвикателства си успял адекватно да се справиш. Но тази война дава и възможности.

- Какви са те?

- Тъй като 30 процента от производството на пшеница и царевица и 50 процента от добива на слънчоглед се произвеждат в Русия, Украйна и Беларус, е ясно, че ще има затруднения с тези доставки в бъдеще. Обаче хората няма да спрат да консумират. Това означава, че някои производители в момента имат възможност да покрият този недостиг и могат да създадат добри търговски отношения, от които да се възползват след години. Банките сме тези, които сме на разположение, за да дадем гориво на подобни възможности. Защото хората често имат идеи, но нямат средства и търсят партньор.

- Вашата банка скоро получи престижна награда за дигитална трансформация. Какво направихте в тази сфера?

- Това е един от големите ни успехи, който въобще не е случаен. За да постигнеш нещо, ти трябва висш мениджмънт с дългосрочна визия, мотивиран, способен и запален екип, както и взискателни, и лоялни клиенти. Трите условия при нас се оказаха налице.

Преди десетина години, ако човек искаше да си издаде карта, отиваше в банка, нареждаше се на гише, попълваше документи. Цялата информация се изпращаше в офиса. Правеше се заявка, включително за персонализация на производство на пластмасовата карта. След 5 дни викаха човека пак, за да я получи. Сега всичко това става за по-малко от минута и всеки си прави сам заявката на собствения телефон. Влизаш, избираш си сметката, казваш каква карта искаш и плащаш за 50 секунди. След което управляваш картата си сам – блокираш я, ако искаш, променяш лимити, издаваш нова допълнителна карта и т.н. Убеден съм, че това е бъдещето, както се случи с появата на първия смартфон. В началото много малко хора ги притежаваха, сега всички сме със смартфони.

Особено важно е, че ние предлагаме най-добрите световни банкови услуги - направени специално за българския потребител. Първа инвестиционна банка се превърна от малка в голяма банка, ние сме най-голямата българска такава. Нашите конкуренти са част от световни групи, но ние създаваме истински изцяло български продукт.

- Лично вие в какво инвестирате собствените си пари - злато, произведения на изкуството или други инструменти?

- Харесвам всички наши продукти, но част от моите средства съм сложил в Златна сметка. Това е уникалната комбинация от пари в брой, с които мога да разполагам по всяка време. А в същото време средствата ми стоят инвестирани в злато, което дори физически мога да си го взема от швейцарска банка. Не го правя, защото у нас ще се наложи да мисля за неговото съхранение. Парите си ги виждам в онлайн банкирането – както златната, така и левовата равностойност. По всяко време мога да пусна левово плащане в рамките на няколко секунди. Това е разплащателна сметка, но през цялото време парите стоят в злато. И когато цената на златото расте, на мен ми се увеличава левовата равностойност. Ние сме първата банка в България, която предложи подобна услуга.

- Светът на парите е важен, но понякога скучен. Имате ли  пристрастия извън финансовите анализи?

- Няма по-голямо удоволствие за мен от това да прочета хубава книга. Не успявам обаче да отделя достатъчно време за четене, което ми е страст от детски години. Тогава родителите ми не ми даваха да чета късно, за да не си разваля зрението, а аз се криех под чаршафа и светех с фенерче. Сега, като гледам моите деца, които са вторачени в телефоните, си мечтая за момента, когато те ще искат да четат, а аз няма да им давам, защото е много късно. Не знам дали съм прав, защото хората казват, че когато започнеш да говориш за младите в трето лице, значи си остарял. Сигурно е така.

- Само четенето ли е бягство от всекидневните задължения?

- 11 години съм свирил на цигулка, а от 30 не я бях докосвал. Оказа се, че не съм загубил уменията. Имах чудесната възможост да придобия една много стара унгарска цигулка. Реставрирах я, защото беше само тяло и нямаше нищо друго. Тъй като правим съвместни прояви с Васко Василев, имах възможността да му я покажа. Много я хареса. Днес пак свиря за ужас на моите роднини, защото звукът е доста силен.

Много обичам да излизам сред природата със семейството си, но все не ми стига време - правя го само няколко пъти в годината. Обичам да ходя и в чужбина, но  винаги съчетавам почивката с посещения на музеи и галерии. По този начин разбирам къде съм и съпреживявам мястото, на което съм се озовал.

- Харесва ли днешното свръхтехнологизирано време?  Мислите ли за момента, когато изкуственият интелект ще управлява банката?

-  Преди 100 години са били необходими 100 човека, за да изхранят хиляда. В момента един човек изхранва хиляда, защото всичко е цифровизирано. Това означава, че 99 човека са останали без работа през последните 100 години. Това са специалистите на новото време – PR и маркетинг мениджъри, уеб дизайнери, дори инфлуенсъри. Автоматизират се повтарящи се дейности, които, вместо да ги прави човек, може да ги върши машина. Изукственият интелект прави в момента това, което направиха компютрите, когато смениха сметачните машини. Изкуственият интелект ще влезе в кол центровете, ще провежда разговори с нашите клиенти, ще дава обратна връзка, на чиято база ние ще вземаме решения. Той ще замени голяма част от финансово-счетоводната работа. Данните ще влизат в системи и в това няма лошо. Но  компютър няма да е в състояние да управлява банка, както и няма да може да нарисува картина.

- Вече го прави в рисуването.

- Не твори, а само възпроизвежда. Доброто изкуство няма да може да се прави от изкуствен интелект. Ето, театралните салони се пълнят с хора, които имат потребност да гледат живи актьори. Изкуственият интелект ще замени някои по-сложни, повтарящи се процеси, които подлежат на някакъв алгоритъм, за да се постигне резултат. Дори в нашата банка вече имаме работещи 6 робота.

- Какво правят тези роботи?

- Вземат данни, правят анализи и пускат резултатите от анализа към специалистите. Знаете ли какви са предимствата? Главното е, че нямат работно време. Никога не им е горещо, не се оплакват. В това няма нищо лошо. Важното е да намерим новите 99 професии за тези, които ще останат без работа заради роботите. И това ще са професии, които са свързани с креативност, изкуство и творчество, защото там машината не може да помогне.

В момента работим върху проект за автоматизирана система за чат в реално време, който да оперира с изкуствен интелект. В основата му стоят хора, служители, които постоянно го усъвършенстват с цел подобряване на клиентското преживяване. Целта е той да може да отговаря на хиляди клиентски запитвания едновременно по начин, по който би отговорил най-добрия ни служител.

- А какво ще стане с човешката комуникация?

- Това е проблем. Снощи участвах в онлайн родителска среща на сина ми във връзка с предстоящ летен лагер и учителките казаха, че една от целите им е да помогнат на децата да комуникират на живо. Приветствам това намерение, защото самият аз понякога изпитвам затруднения, когато водя диалог с децата си, тъй като те бързо губят интерес и вниманието им се насочва към електронните устройства.

- Как си представяте щастието?

- Щастието не е крайна цел. За мен то е пътят, по който се движим, за да постигнем определена цел. Важното е да се движиш в правилния път – с екипа си или партньора в личния ти живот. Освен това трябва да осъзнаем, че живеем твърде бързо. Бързането изтощава и ни прави некачествени. За да се насладим на момента, трябва малко да забавим. Един автомобил харчи много на бавна, но и на бърза скорост, защото си има оптимум. Всичко над него не е полезно. Може би всички ние преминахме тази точка на оптимална скорост. А истината е винаги някъде по средата.