Интервюто взе Найден Недялков

Господин Бакалов, Първа инвестиционна банка е първата банка в България, която печели банков Оскар. Каква е тази награда и за какво ви я връчиха?

Това е награда учредена от Publi-News, предварителния подбор е поверен на Publi-News и на Altenor Consulting - консултантска компания, специализирана в областта на картови стратегии. Наградата е много престижна, раздава се за три региона: Франция, Европа (без Франция) и останалия свят. Картовите продукти се състезават в 5 категории: лоялност и предимства, качество на услугата, дизайн и форма, предплатени карти и технологични възможности.

ПИБ не е само първата, която печели, но и изобщо първата българска банка номинирана за тази награда, доколкото имаме информация от организаторите на конкурса. Категорията, в която спечелихме бе "Лоялност". Там конкуренцията е най-жестока, като основните ни съперници бяха продукти на трезори като английската Barclays или испанската Banesto – това са международно признати банки, лидери в картовия бизнес и в продуктите за физически лица като цяло. Много сме горди, че спечелихме в конкуренция с такива сериозни съперници. Чувстваме се много удовлетворени, а признанието, че си победил такива съперници е много голямо. По време на официалната церемония, при представяне на продуктите, журито определи нашето предложение - съвместната кредитна карта на ПИБ и Вивател - като един продукт, завършен във всички аспекти – особено по отношение на изграждане на лоялност към двата ко-партньора, като започнете от това, че колкото повече се ползва картата, толкова повече клиентът натрупва безплатни минути в мрежата на Вивател, безплатната застраховка, която се активира или с плащане в чужбина или при разговор в роуминг и стигнете до атрактивния й вертикален дизайн, наподобяващ мобилен телефон.

Това беше и първата издадена в Европа вертикална кредитна карта, нали?

Да. Това е първата и единствената засега карта с вертикален дизайн - още щом видяхме, че Виза позволяват такъв дизайн се възползвахме от възможността да представим тази иновация. Но бих искал да уточня, че това не е лесна задача – въпросът не е само в дизайна, а и опира до технологични възможности. Ние можем да го направим, защото разполагаме със собствен картов център, а за пускането на картата дори се дооборудвахме със специални принтери, които обезпечават вертикалното разполагане на целия набор задължителни за една карта елементи.

Преди няколко години кредитните карти бяха екзотика, днес се правят какви ли не дизайни. Смятате ли, че скоро ще може всеки да избира как да изглежда собствената му карта?

Предлагането на една такава услуга е свързано с много сериозни инвестиции от стотици хиляди евро. Ако се вземе предвид размера на българския пазар и времето, за което би се изплатила една такава инвестиция, не мисля, че в близко време ще има банка която би се наела да я направи. В САЩ, Англия, Германия, Турция тази услуга вече се предлага, но в картови пазари като техните, тази инвестиция се рентира и при 1% ръст в продажбите на продукта. С оглед на нашия картов пазар, а ние няма да успеем дори и при 20% увеличение на издадените карти. За тази услуга е нормално да има такса, а българския пазар не е податлив на такси. Но всичко зависи от конкуренцията и времето ще покаже какво ще стане.

Как ще се развие пазарът на банкови карти в новите условия на световна финансова криза?

Тенденците в момента са много интересни. В Европа доминират кредитните карти и последно време те спадат леко като брой, но от много големи стойности. Докато на обратната страна от много ниски стойности скача броят на дебитните карти. Това увеличение се дължи  най-вече на големия брой издадени предплатени карти. Има два вида - едните действат на принципа на фонокартите. Отиваш в банката и даваш определена сума, срещу което получаваш банкова карта и разполагаш с тази сума посредством картата. Картата може да се ползва където и когато искаш. Когато парите свършат я изхвърляш и си взимаш друга. Предплатените карти най-често се ползват като gift карти - подарък, с който получателят може да си избере продукт по свой вкус от определени магазини. Другият вид са подобни пластики, които вървят с банкова сметка и когато искаш можеш да се „зарежда” с още пари.

А в България как е?

Дебитните карти отбелязаха много голям ръст през 2003-2005 г. и достигнаха почти до карта на човек. След това ръстът стана много плавен. За жалост няма актуална статистика за картите, особено за кредитните карти. Кредитните карти пък започнаха много стабилен ръст от 2004 - 2005 г., но пък те тръгнаха от ниска база. Очакванията за пазара през тази година са за многократно по-малко издадени нови кредитни карти. Поради тази причина на пазара ще излязат нови иновационни дебитни карти. Те ще носят много от  преимуществата на кредитните пластики, но хората ще могат да ползват само парите, с които разполагат.

Какво например?

Бонусните системи при покупките са много привлекателни. Например при нашите кредитни карти в момента при оборот от 2 хил. лв. за половин година, ние връщаме на клиентите 1% от направените покупки. Други бонуси са международните застраховки, например. Сега никой не дава безплатни застраховки по дебитните карти, защото това е разход и инвестиция, която трябва да се прехвърли върху крайния клиент, а пазарът на дебитни продукти до момента не подсказваше готовност да поеме допълнителни разходи.

Това ще доведе ли до събиране на годишна такса за обслужване?

Да, има много голяма вероятност да се случи това. Много банки у нас вече имат такса за обслужването на дебитната карта или разплащателната сметка към нея.. Би било логично да се очаква, че в бъдеще всички ще имат такси, защото има сериозни разходи за обслужването на тези продукти.