Васил Христов е сред най-младите по върховете на българския банков бизнес. Явно кариерата и семейството не си пречат, защото 38-годишният изпълнителен директор на Fibank (Първа инвестиционна банка) е и баща на три момчета. Сред 30-те банки у нас Fibank е на трето място по активи, на второ по размер на фирменото кредитиране (пари, дадени към българския бизнес) и на второ място по привлечени депозити от гражданите. Васил Христов е възпитаник на УНСС, а за да стане банковото дело негова любима специалност, както често се случва, заслугата е на един преподавател. Професорът казвал: "Каквото и да се прави в икономиката, най-добра е позицията по средата - между тези, които имат пари, и тези, които имат идеи какво да правят с тях".

Визитка: Васил Христов - Член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Fibank (Първа инвестиционна банка)
Васил Христов започва работа в Първа инвестиционна банка АД през 2001 г. като началник отдел "Ипотечни кредити". От 2002 г. заема длъжността директор на дирекция "Банкиране на дребно", а от 2005 г. до 2010 г. е директор на дирекция "Клонова мрежа". През 2010 г. г-н Христов е избран за член на Управителния съвет на ПИБ, а в началото на 2011 г. е назначен за заместник изпълнителен директор. От края на 2011 г. г-н Христов е изпълнителен директор на банката.
Преди да се присъедини към Първа инвестиционна банка АД, г-н Христов работи в ОББ АД като старши банков служител "Големи корпоративни клиенти". Той има магистърска степен по "Счетоводство и контрол" от Университета за национално и световно стопанство в София.
Освен позицията си в Банката г-н Христов е председател на Управителния съвет на First Investment Bank - Albania Sh.a. и член на Съвета на директорите на "Дайнърс Клуб България" АД.

Много ми хареса тази сентенция. Защото колкото и идеи да има човек, той е само един. Докато в банковата институция той може да вижда идеите на много предприемачи и тенденциите в развитието им. Тоест по такъв начин ти можеш да посредничиш между хората с идеи и хората със спестявания, да виждаш накъде ще се движи икономиката в някакъв следващ период и така по най-добрия начин да управляваш този процес. Работейки в банка, имаш възможност да участваш в разработването на различни видове печеливши бизнес модели и идеи, на иновации, в които се инвестира и по такъв начин може да изградиш доверие във вложителите, че можеш да управляваш правилно парите им. Тогава тази мисъл ме насочи към професията на банков служител и банкер.

- Поводът за нашия разговор е второто издание на конкурса “Най-добра българска фирма на годината”, очевидно имате амбиция той да стане традиционен. Внасяте нов критерий за оценка – корпоративна социална отговорност. Защо и за кого е важен той?
- Много важен критерий според мен. Все повече трябва да се чува за корпоративна социална отговорност на фирмите, които работят на съответен пазар, в случая говорим за българския. Защото това е основна грижа за потенциалния клиент на пазара. Ние имаме много сериозна политика за корпоративна социална отговорност, включително и фонд “Социална отговорност”, който има за цел да предостави възможности за развитие и подкрепа на деца и младежи в неравностойно положение (или от Домовете за деца и юноши в страната). От години даряваме средства за различни видове благотворителни каузи. Получавали сме доста признания като: "Най-голям корпоративен дарител на годината" от Българския дарителски форум в две поредни години и награда за "Най-голям обем на финансови дарения" от Клуба на корпоративните дарители. Така че за мен много е важен освен чисто търговски подход към клиентите, да им се предлагат по най-атрактивен начин продуктите и услугите на банката. Да има и емоционално отношение. Част от приходите, които се правят за продукта и услугата, отново да се връщат под формата на социална отговорност и различни значими каузи към същото общество, което произвежда потреблението в страната. Смятаме, че трябва много да се говори на тази тема, за да може в бизнеса да се създаде култура на социална отговорност. Искаме да акцентираме, че това е нещо, което ще бъде забелязано, което ще се оценява. И не е само важно какви са финансовите показатели, ами и каква е социалната отговорност на компанията. Защото много неща са отговорност на държавата, но не можем да очакваме всичко от нея. Субектите в гражданското общество също трябва да поемат инициатива.

- Отделна е наградата, за която също по определени показатели ще могат да гласуват потребителите във вашия сайт.
- Винаги има независима оценка. Защото гледната точка на журито се базира на определени чисто финансови показатели, за да "претегли" дали дадена компания се развива добре, дали отговаря на критериите на компетентното жури. Но не по-малко важно е извън това жури от осем души хората, клиентите да посочат своята компания. Тоест независимото мнение на потребителите според съответните показатели е почти толкова важно, колкото и това на журито. Защото това в крайна сметка са потребителите на услугите, предоставяни от фирмите. Важно е да се вдъхне увереност, самочувствие на българския бизнес, да не бъде срамежлив и да показва резултатите си. И нека да се знае, че има кой да го оценява не само по счетоводните документи, а и като отношение към обществото и потребителите. Българският бизнес все още е крехък и млад. Ако го сравним като възрастта на хората, той може би в момента излиза от пубертета. В това време ти трябва наистина самочувствие, че това, което правиш, е добро и не отстъпва по нищо на тези, които от години са големи и утвърдени на пазара.

- Как една българска банка намира място, и то призово, в толкова висококонкурентна среда? Кой фактор в тази посока преценявате като особено важен във вече 20-годишната ви история?
- Това е локалното познание, разбирането за средата, в която би трябвало да се развива банката. Успехът очевидно се дължи на изграденото дългосрочно доверие на клиентите, със създаването на продукти, които не са копирани или адаптирани от чужди пазари, а са създадени тук в България. Стремежът ни е да се създават директно продукти, които ще свършат работа в България, за българската фирма, за българина. Това, че се създава нещо ново, което отговаря на потребностите, очевидно се оценява. Естествено, никак не е било лесно през тези години постоянно да управляваш растеж в среда на динамични промени. Може да прозвучи изтъркано, но когато има сплотен екип - ръководство, служители - в повечето случаи се излиза с работещо решение.

- Според доклада на Световния икономически форум ние сме на едно от последните места по възможности да привличаме и да задържаме млади специалисти. Знаем, че и въпросът с подготовката на нужните кадри също е болен за повечето фирми. Вие как го решавате?
- Може би в доклада са анализирани много критерии. Проблемът в България може и да не точно такъв, но смея да твърдя, че ние сме най-младата като средна възраст на служителите банка. Около 35-36 години е средната възраст, което е доста млада възраст за такава сериозна професия. Ние сами си изграждаме кадрите, имаме политика на приемственост по отношение на различните видове позиции, които се заемат в банката. Например в сегашния състав на Управителния съвет, сегашните изпълнителни директори, повечето сме от десет години в банката, а някои и повече. Започнали сме от ниски нива и сме се развивали през цялото това време по различни йерархични пътеки. Така че ние си изграждаме служители, които са пропити с ценностите, духа, стила, корпоративната култура на банката. А това нещо човек не може да го придобие за година-две. Полагат се наистина много грижи за вътрешната комуникация, социална отговорност, много грижи за подходящо обучение и вътрешно развитие.

- Във вашата сфера и не само там решаващи за успеха са тези по-ниски и средни нива, които контактуват с потребителите. Това сякаш още не се дооценява от българските бизнесмени и предприемачи и в двете посоки – и като компетентност, и като отношение.
- Радвам се, когато мога да говоря, подкрепено с факти, с документи. Първа инвестиционна банка традиционно печели наградите за банка на клиента (през 2002, 2003, 2006, 2008, 2009 и 2012 г.), за най-добро клиентско обслужване (през 2007 г.), за банка на тайния клиент (2012 г.) и за банка на годината (през 2001 г. и 2011 г.). Това става с много упорита работа. Ние материализираме това, което често се употребява популистки – че клиентът е важен, клиентът е бог. На година даваме не по-малко от 3-4 милиона лева за обучения и развитие на потенциала на нашите служители в клиентското обслужване. Това са хората, които са лицето на банката пред нашия клиент, било то хората, които работят на касата, хората, които са фронт офис, нашите кредитни специалисти, които говорят с клиентите.
Постоянно правим вътрешни и външни обучения за повишаване на квалификацията. Имаме спечелени проекти по европейски програми за развитие на човешките ресурси, които осъществяваме с външни консултанти. Работим активно и по изграждане на корпоративна етика по отношение на клиентското обслужване, за да можем да отговорим адекватно на все по-информираното и взискателно търсене на нашите клиенти. Защото през годините, освен че банката се развива, служителите се развиват и клиентите свикват на едно вече различно качество на обслужване и отношение. И го очакват от нас и занапред. Така че се стремим да бъдем една-две обиколки напред пред нашите конкуренти.

- Как да посреща икономическите бури и всички предизвикателства нашият предприемач?
- Да запази оптимизъм, това би трябвало да е подходът. Предизвикателството е да вярваш, че нещата вървят към подобряване, и да се търсят потенциални възможности (това го казвам и в контекста на конкурса) извън българския пазар. Защото българските фирми могат да предлагат по-качествени услуги в международен аспект от много други компании. Твърдя например, че обслужването, което ние предлагаме, по никакъв начин не отстъпва на западноевропейските и международните банкови институции. Работим с много външни консултанти на тема корпоративно управление, преди две години наехме Международната финансова корпорация да ни направи одит на корпоративното управление. Сверяваме си часовниците и гледаме винаги да бъдем в крак.

Конкурсът "Най-добра българска фирма на годината" вече започна и ще продължи до 28 октомври 2013 г. Организаторите от Първа инвестиционна банка искат да насърчат по този начин българския бизнес, който според тях има с какво да се похвали - устойчиви модели за развитие, ноу-хау и продукти, които може да изнася. Призовете са в две категории – "Микро и малки фирми" и "Средни и големи фирми", както и специална награда за избор на потребителите, които могат да гласуват на интернет страницата на конкурса.
Нов момент и важна част от критериите за оценка ще бъде корпоративната социална отговорност. Значително опростен е и въпросникът в частта за финансовите показатели. Осемчленното жури ще отличи добрите бизнес примери, като задължително условие в конкурса остава фирмите да са с български капитал и мениджмънт и да представляват българска марка.