Интервюто взето от Чавдар Първанов, в-к "Дневник"
Банковите акции на българската борса са сред най-негативно засегнатите от световната финансова криза. От началото на годината книжата на Първа инвестиционна банка (ПИБ) се сринаха с над 60%, тези на Корпоративна търговска банка с 12 на сто, Централна кооперативна банка загуби повече от 73 на сто от капитализацията си, а Българо-американска кредитна банка - 51%. Скорошна анкета на pazari.dnevnik.bg също не предвещава добри перспективи пред сектора. Над половината от участниците заявиха очаквания за свиване на кредитните портфейли и отслабване на финансовите резултати в сектора. Това е още един индикатор, че книжата на кредитните институции ще останат извън фокуса на инвеститорите. За коментар се обърнахме към Мая Георгиева, изпълнителен директор на ПИБ
Какви ще са преките негативи от световната финансова криза за българския банков сектор?
Българските банки не са участвали директно на пазара на финансовите инструменти, които донесоха настоящата криза. Ние сме развиваща се страна и от тази гледна точка е по-ефективно да се влагат средства и кредити в местната икономика, отколкото да се купуват инструменти, измислени за развити страни, кои се чудят как да си управляват парите. Така българските кредитни институции се предпазиха от тази криза. Факт е, че майките на някои от банките, опериращи тук, са били негативно засегнати от проблемите, които възникнаха за определени финансови институции в Европа. Това обаче не очаквам да се отрази пряко на подразделенията им в България. Ето например Банка ДСК има най-голям принос във формирането на приходите на майката й в лицето на OTP. Българските банки продължават да бъдат високоликвидни. Вероятно печалбите ще бъдат по-малки, но това пък ще e добре за вложителите, защото парите им ще бъдат по-сигурни.
Непряко обаче вече се усеща по линия на поскъпването на кредитите. Как ще се отрази това на българския бизнес?
Поскъпването на финансовия ресурс е световна тенденция и това няма как да не се отрази и тук по линия на цените, при които кредитните институции заемат средства от майките си и българските банки набират капитал на международните пазари. От друга страна обаче, търсенето на кредити вече намалява силно. Фирмите отлагат плановете си за експанзия с оглед на повишаването на лихвите и лошата ситуация на пазара. Бизнесът си прави добре разчетите и предпочита да не влиза в нови кредити в сегашните условия. В тази връзка на нас ни предстои да предоговорим синдикирания заем за 185 млн. евро, който взехме миналата година. Той беше с възможност за удължаване с още една година. Ние обаче смятаме, че няма да ни трябват толкова пари и възнамеряваме да върнем поне половината.
Кога ще си проличат по-ярко негативите в отчетите на банките?
Мисля, че това ще се усети още в тазгодишните отчети, но по-осезаемо ще се види в резултатите през следващата година. В началото си мислехме, че кризата ще отмине до края на годината, но тя все повече и повече се задълбочава. Така че 2009 г. не изглежда много печеливша за банковия бизнес.
Ако банките са кръвоносната система на икономиката как ще се отрази на "пациента" едно запушване на кредитите?
До известна степен ще се отрази според мен. Можем да очакваме известен спад - примерно 1 процентен пункт от очакваните шест процента. Да вземем пример с южноамериканските икономики - Бразилия и Аржентина. Независимо, че те са силно свързани с американската икономика и долара техните икономики и банкови сектори не са пострадали. Причината е, че те се развиват и кредитите, които се наливат имат висока възвръщаемост. В развитите икономики се разчита на деривати за преследване на високи печалби.
Ако търсенето на фирмените кредити намалява ще може ли това да бъде компенсирано по линия на инфраструктурни и енергийни проекти, за да се предотврати спад на кредитните портфейли?
Това е точно така. Мисля, че следващите години ще са годините на инфраструктурните и енергийните проекти. Те ще изградят базата за едно по-нататъшно развитие на икономиката.
Как процедирате на пазара на недвижими имоти в момента?
От години не кредитираме проекти в морските курорти, а също и строителство в определени райони на София. Ако погледнете кредитния ни портфейл делът на строителството е 6-8 на сто. Туризмът е 2 процента. В същото време заемите за частни лица са около 26%. Кредитирахме туризма преди 5-6 години, но след това променихме отношението си, защото преценихме, че курортите вече са презастроени. Продължаваме обаче да отпускаме ипотечни кредити на частни лица. Частните лица са честни лица. Ипотеките в България не могат да се сравняват с тези в САЩ. Американците са научени да живеят на кредит. Още от малки те си създават кредитна история. Затова когато икономиката забуксува и лихвите скочат редица потребители са затруднени да си погасяват задълженията. За българина е важна къщата и затова отношението му към този вид кредити е изключително отговорно в сравнение например с потребителските кредити. За последните години имаме един или два случая на съдебни търсения по ипотеки. Продължават да ме питат дали имаме кредити на ниски цени. Не, нямаме. хората си погасяват ипотеките. По тази причина смятаме, че пазарът на ипотечни кредити има перспектива. Ние сме единствената страна в бившия соцлагер, в която хората притежават жилищата си. Естествено изискванията ще се увеличат, като най-важното е да има доказани доходи. Депозитите също се увеличават, защото в условията на криза българите залагат на спестяванията.
Само до преди година и половина банковите акции бяха сред най-атрактивните за инвестиции. Сега обаче това е точно обратното. Как от една страна банките в България са финансово стабилни, а от друга акциите ми се сринаха?
Ето това е прекия негативен ефект от кризата. Например при първичното публично предлагане на Първа инвестиционна банка 62% от акциите й бяха записани от чуждестранни инвеститори. Когато те изпитаха проблеми започнаха да разпродават. При ниската ликвидност на българската борса това нямаше как да не доведе до спад. Новините отвън превърнаха банкерството в мръсна дума. След всички неща, които се случиха отношението към този сектор се промени.
Доколко е подходящо да се продават банки в момента на фона на кризата?
Сега определено конюнктурата не е подходяща и желаещите да участват в процеса на консолидация са много по-малко на брой. От друга страна обаче стратегически инвеститори проявяват интерес към сектора в България, защото банковите услуги тепърва ще навлизат.
Как планира да се развива ПИБ за в бъдеще? Ще се възползва ли от интереса на такива стратегически инвеститори или ще продължава самостоятелно?
Това е въпрос за акционерите.