Оживлението сред банките показва, че са точни мерките за подобряване на бизнес климата

Г- н Матеев, в последния месец банките се раздвижиха и започнаха отново да рекламират кредити. Ще се превърне ли това в трайна тенденция и ще доведе ли до ръст на кредитирането?

Да, смятам, че именно кредитирането ще е основният акцент през настоящата година. Това е естествен резултат от мерките на правителството за подобряване на бизнес климата. Възстановява се нормалният ритъм на банките - в началото на календарната година да се обявяват кампании за нови, атрактивни кредитни продукти. Първа инвестиционна банка не прави изключение.

Като цяло банковата система поддържа висока ликвидност, така че е нормално да се търси ефективност и с привлечения ресурс да се кредитират бизнесът и частните лица.

Що се отнася до тенденцията - анализите ни показват, че пазарът на кредитните продукти има потенциал и затова очакваме ръст на кредитирането през тази година.

Кажете по-конкретно към кого е ориентирана кредитната ви активност?

Преди дни обявихме изключително изгодни условия по ипотечните ни кредити, с едни от най-ниските нива на годишен процент на разходите и годишна лихва от 7.8 на сто в евро. Предлагаме и безплатна за клиентите застраховка "Имот" за целия период на кредита. От два месеца намалихме лихвата на потребителските кредити средно с 2 на сто, както и броя на исканите документи. Облекчихме и процедурата по издаване на кредитните ни карти.

Специално внимание отделяме и на кредитирането на бизнеса - микро, малки и средни предприятия. Очакваме тази година да е доста силна, най-вече по отношение на финансирането на предприятия, които реализират проекти със средства от фондовете на Европейския съюз. Предвиждаме специфична подкрепа за фирмите, които искат да реализират свои проекти по различните оперативни програми, както и по програмата за развитие на селските райони.

Те могат да разчитат на Първа инвестиционна банка и за кредити за оборотни средства, и за инвестиционни кредити и овърдрафти.

Микрофирмите могат да се възползват от облекчената ни процедура за кандидатстване за кредити, която изисква минимум документация, както и на конкурентни лихвени условия, 10-годишен период на погасяване и пр.

Разхлабват ли се изискванията към кандидатите?

Критериите за оценка на кредитоспособността на кандидатите за финансиране са в зависимост както от макроикономическите фактори като ниво на безработица, растеж на БВП, инфлация и др., така и от перспективите за развитие на икономиката като цяло и съответния отрасъл, към който принадлежи обектът на искането за банково кредитиране. В настоящата ситуация кредитните ни продукти са ориентирани към добрите клиенти и техните бизнес проекти и към потребителите с регулярни доходи.

Как активността на банките ще се отрази на пазара на имоти?

Проучванията от последния месец показват, че 95% от кандидат-купувачите на имоти разчитат изцяло или частично на банково финансиране. Едва 5% планират да закупят имот със собствени средства. При тези данни е очевидно, че активността на банките в частта на ипотечните кредити ще се отрази положително върху пазара на имоти.

Банките показват желание да финансират след дългата суша. Дали обаче клиентите имат интерес да теглят потребителски и ипотечни кредити?

Търсене на кредити има. Темповете не са както през периода 2006 - 2007 г., но в сравнение с миналата година наблюдаваме увеличение на търсенето. Цените на някои стоки и услуги са доста по-ниски и това стимулира хората да потребяват.

При недвижимите имоти има предложения на доста атрактивни цени. Не трябва да забравяме обаче, че банковият кредит за жилище обикновено е дългосрочен ангажимент. Така че е нормално в периода на погасяване на кредита да има години на икономически растеж и такива на спад. При предварително направена добра преценка на имота се формира разумно решение, което крие малък риск за кредитополучателя.

Напоследък има сериозен спад в лихвите по депозити основно по краткосрочните. Какво означава това? Възможно ли е да станем свидетели отново на депозитен туризъм или сега тенденцията за понижение е всеобща?

Очаквам през тази година интересът към спестовните продукти да продължи независимо от плавното понижение на лихвените проценти. Забелязва се също и тенденция към постепенно прехвърляне на средства от краткосрочни към по-дългосрочни депозитни продукти.

Кога понижението при депозитите ще се отрази върху трайно понижение на лихвите и по кредити? Ще стигнем ли някога нивата отпреди кризата?

Понижението на лихвите по депозитите неминуемо ще се отрази и върху лихвите по кредитите. Но при тяхното определяне освен стойността на ресурса се вземат предвид и много други фактори - макроикономически показатели, риск и кредитоспособност на конкретния кредитополучател. Лихвените проценти отпреди 2-3 години са трудно постижими като нива и едва ли през тази година това ще се случи.

Като цяло наблюдаваме положителни сигнали за намаляване на лихвите по кредитите не само на външните пазари, но и тук в България.

Какви са очакванията ви за развитие на икономиката? Кога ще започнем да излизаме от кризата? Ще ни повлияе ли негативно Гърция?

Защо питате за Гърция, а не за друга страна от ЕС, която има проблеми. От ситуацията в Гърция можем да почерпим опит и да се поучим. Южната ни съседка е страна, която е усвоила всичките си средства от фондове на ЕС, а също е ползвала много други източници на финансиране. След отпуснатата финансова помощ в Гърция виждаме колко бързо се получиха позитивни сигнали.

За нас е важно да направим изводите и да се прецени каква социална политика да се води, както и финансовата дисциплина, която е необходимо да се спазва при всякакви обстоятелства.

Що се отнася до гръцките банки, опериращи у нас, ще кажа, че банковата ни система е достатъчно добре капитализирана, разполага с необходимите буфери, позволяващи й да функционира гладко.