Г-н Матеев, как ще коментирате твърденията, които се разпространяват в банковите среди, че Първа инвестиционна банка се продава?

- Кажете ми кой ни купува, за да знам какво да правя с акциите си?

Ерсте банк, например.

- Прекрасно. Ерсте банк е една много добра банка, значи няма да ги продам. Не съм срещал в банката хора, които да се занимават с дю дилиджънс (бел. ред. - проверка преди продажба).

А имаше ли реакция на борсата в резултат от тези слухове?

- Борсата в България е млада, за да се влияе от подобни слухове. Ако се влияеше, трябваше да реагира в посока, различна от тази, която следва в момента. Борсата е надолу, а навсякъде по света една такава информация се тълкува като позитивна и оскъпява акциите.

Какво е финансовото състояние на банката?

- Резултатите за 2007 г. са много добри. Според неконсолидирания финансов отчет нетната печалба нараства с 74.21% спрямо 2006 г. до 50.1 млн. лв. Ръстът се дължи както на увеличения кредитен портфейл, така и на нелихвените доходи. Балансовото число достига 4.205 млн. лв. В условия на все по-силна конкуренция банката запазва своята конкурентна пазарна позиция. ПИБ поддържа добра ликвидност, имайки предвид обемите на дейността и темпа на развитие.

Обявихте рекордно висок лихвен процент за едногодишни депозити - 7.5%? Коя е причината?

- 7.5% по депозити според мен е напълно приемлива лихва според моментното състояние на пазара. ЮРИБОР-ът (европейският междубанков лихвен процент) вървеше нагоре, а Европейската централна банка не предвижда корекция надолу. Банката калкулира прецизно каква е цената на нейния ресурс, следвайки стриктно своята политика за увеличаване на кредитния портфейл.

А вдигнахте ли лихвите по кредитите?

- Да. Ние следваме една плавна тенденция на повишаване на лихвения процент още от края на лятото. За разлика от повечето банки ПИБ формира лихвата, като използва за база ЮРИБОР или основния лихвен процент и добавя константна надбавка. Така е много по-прозрачно и по-коректно за кредитополучателите.

А повишихте ли надбавката?

- Вдигнахме я, но различно - при по-рисковите кредити с по-голям процент. Целта ни е да ограничим потреблението на по-рискови кредити, които преди са давани по-лесно заради конкуренцията.

За разлика от лихвите, които последваха европейските, цените на имотите у нас не паднаха въпреки тенденцията на световните пазари. Така ли е и защо?

- Първо да отворя една скоба - не е правилно да се говори за недвижими имоти въобще, защото има имот и имот. Зависи къде е, какво е предназначението му... Когато се говори за имот, трябва да има точно дефиниране. Колкото до тренда, определен тип имоти вече не са ликвидни.

Кои?

- Определен тип хотели, знаете ги.

Булбанк обявиха, че спират да ги кредитират, а ПИБ?

- Още преди 2.5 г. заявих пред УС перманентно вето към искания за кредит, свързани с хотели на определени места на Черноморието. Има отпределен тип жилищни сгради, срещу които също съм против. Аз съм от хората, които подхождат резервирано към новата разменна единица, наречена РЗП (разгърната застроена площ - б. р.).

Когато този тип имоти страдат от липса на адекватна ликвидност, те отиват надолу. Но има и имоти, които са подценени. Ако се намери някой, който да купи такъв, той се превръща в котва, около която се появят още инвеститори. Това е принципът на заселването с чужденци или с по-имотни българи на определени места. Такива селища има в Родопите, в Марково в Пловдив, както и райони около Варна и София. За мен те са по-ценни, отколкото, да кажем, Бояна и Симеоново, макар да не са толкова популярни.

А и както стана ясно, вятърът от "Кремиковци" отивал точно в Бояна, Драгалевци и Симеоново.

- Преди 10 ноември имаше едно изследване, което казваше, че въздухът в Бояна не е от най-чистия. Имало течение, което изтласква част от зъмърсения въздух на София в тази посока. В Драгалевци, не че съм пристрастен - от 1966 г. имам една малка вила от родителите ми, но въздухът там е по-чист от този в Бояна и от този в Симеоново.

Но инфраструктурата е еднакво ужасна, дори канализация няма.

- Защото в другите страни първо се строи инфраструктурата. В един Белград, хайде да не е Белград, че е столица, да е Ниш, ако искате да построите имот, в цената задължително влиза такса за общинските разходи за инфраструктура. Строи се едва след като има път, вода, канал, ток. Това, че у нас първо строим, а после мислим за всичко останало, показва, че още носим в гена си чергарското.

А какъв съвет ще дадете на българите? Какво да правят с парите си в периода на растящи лихви и криза на борсата?

- Криза на борсата няма. Дребният инвеститор трябва да благодари на специалистите, които го съветваха да не се фаворизира борсата като място за свръхпечалба.

Но повечето експерти обясняваха, че акциите ще продължават да растат. Единици предупреждаваха, че има балон на борсата.

- Това не е балон. Това е психология, т.е. има интерес. Този интерес винаги следва някаква логика и когато изпревари логиката, идва момент за преоценка. На нашата борса още е трудно да се говори за логика. Продават се малки пакети, които влияят толкова силно върху цената на акциите, че в един момент, ако не следиш балансите на това дружества, може да скъсаш с реалността. "Кремиковци" например известно време беше много печелившо дружество като цена на акциите. Така че хората не трябва да се сърдят на борсата, тя е в процес на укрепване. Все едно да искате от едно младо плодно дръвче да даде много плод. През пролетта фиданката може да е отрупана с цвят и да се подготвите да направите 20 буркана компоти. Но тя дава плод само за 3-4 буркана. Защото няма корени, които да й дадат нужните сокове - тя толкова може да роди.

Та, какво ще посъветвате хората?

- Да влагат там, където смятат, че техният капитал ще се чувства най-уютно. Когато има напрежение на пазара, е нужно по-голямо внимание. Сега не трябва да се поемат много рискове и е логично човек да се обърне към класическите модели за спестяване - да си остави парите в банка. Може да си купи и злато. Много е важно, за да е спокоен човек, да диверсифицира портфейла си - да инвестира в едно, във второ, в трето. И да отделя повече внимание в управлението. На мен понякога не ми остава време да си гледам спестяванията и за чуждите пари се грижа по-добре, отколкото за своите. Но затова банките предлагат частно банкиране - управляват парите, предлагат портфейли, които диверсифицират риска и т.н.

А какъв кредит да теглим - в левове или евро?

- Докато левът е вързан с еврото, няма значение.

Хората си правят сметката, че ако кредитът им е левов, когато преминем към евро, могат да спечелят. Така ли е?

- Точно поради тези очаквания всички банки сме включили валутна клауза в договорите. Защото ако се премине от един курс към друг, това ще е с административно решение. Всеки субект трябва да се застрахова от това административно решение.

Но според чужди банкери курсът на лева трябва да е по-скъп, а не по-евтин, както всички очакват.

- Затова валутната клауза винаги трябва да се разглежда и от двете страни. И затова препоръчвам, когато се тегли дългосрочен кредит, да е в евро.