Присъствието на външните финансови пазари гарантира прозрачност
Банковото изкуство е правилно да управляваш пасивите
Ръст на кредитите ще продължи да има, но той няма да е с досегашните темпове

Г-н Матеев, много се говори за влиянието на кризата на международните финансови пазари върху бизнеса на българските банки. Как според вас тя се отразява на дейността на нашите кредитни институции и по-специално на Първа инвестиционна банка?

- България вече е част от глобалната икономика и по тази причина всяко едно състояние на тази икономика оказва по-голямо или по-малко влияние върху страната ни. В този смисъл ние не може да сме напълно незасегнати от това, което в момента се случва на световните пазари. Поради някои общоизвестни особености на българската икономика тя не усеща толкова силно това, което се случва на международните пазари. Някои наричат тези събития криза на международния финансов сектор, аз обаче предпочитам да го наричам моментно състояние на световния пазар. Може да се каже, че до момента банките у нас са относително недосегаеми от тези промени на международните финансови пазари. Причината е, че българските банки не са активни на пазарите на инвестиционни финансови продукти. Те са съсредоточили усилията върху класическия модел на банкиране. В практиката ни в последно време превес отново имат финансовите операции, които обслужват корпоративните клиенти, а не тези, които са насочени към гражданите. А когато парите на банките се въртят в реалната икономика, която се развива с добри темпове, те са относително застраховани от външни рискове. Това мое твърдение се потвърждава и от данните, които периодично публикува БНБ. Например от тях можем да видим, че независимо от високия ръст на кредитите, не се забелязва повишаване на съотношението на провизиите за просрочени вземания спрямо общата сума на отпуснатите заеми.

Що се отнася до това, което в момента се случва на международните финансови пазари, аз ви казах, че предпочитам да избягвам думи като криза или проблем. Става дума за една корекция на пазара, на който от години преди това са действали ирационални фактори. И когато тези фактори са прехвърлили една определена граница, пазарът реагира по начина, на който сме свидетели. Когато тази корекция приключи, пазарът отново ще заработи по нормалния начин. Това е т.нар. цикличност на икономическите процеси. При един нормално функциониращ пазар ние, пък и всички останали играчи на него не забелязваме ред проблеми - като например при рейтинговите оценки, при извършването на одити или при критериите за оценка на риска. Тези проблеми с времето се натрупват и когато избият на повърхността, тогава вече пазарът е в нестабилно състояние и става ясно, че всички тези фактори са били подценявани. Има период на наместване, на изчистване на неправилно оценените активи, на корекция на цените и пазарът отново тръгва в нормалното си русло. Така е, така е било и така вероятно ще продължава да бъде.

Е, сегашното състояние на международните пазари може да бъде усетено от българските банки под формата на поскъпване или на по-трудното набавяне на парите, които те вземат назаем от чужбина. Може да се създадат и ситуации, когато пазарът буквално затваря и не предлага свободни средства. Но това не са продължителни състояния. Мениджърите на българските банки са наясно с тези процеси, тъй като повечето от тях са собственост на чуждестранни собственици. Що се отнася до ПИБ, знаете, че ние сме една от най-активните банки при ползването на външно финансиране. Още преди година и половина ние преценихме, че може да има влошаване на ситуацията на международните пазари и затова предприехме политика на по-предпазлив растеж и на постепенно увеличаване на лихвените проценти.

ПИБ е една от българските кредитни институции, която традиционно ползва солидни по обем кредитни линии и финансиране от чужбина. Наблюдава ли се някаква промяна в отношението на чуждестранните ви кредитори като намаляване на кредитните лимити за страната ни или увеличаване на цената на предоставяния ресурс?

- Аз ще говоря само за Първа инвестиционна банка. Не сме почувствали промяна на отношението на външните ни партньори към нас. Миналата година например имахме падеж на външен синдикиран заем, който платихме, и взехме от международните пазари нов синдикиран кредит на по-ниска цена. При това в момента, в който ни бе предоставен новият заем, на международните пазари вече бе възникнало напрежението, което съществува и в момента. Така че промяна в отношението към нашата банка няма. Но пак повтарям, че в по-напрегнати моменти дори международните пазари могат да затворят и да не предлагат ресурс и ако тогава някой се появи, за да търси средства, ще трябва да изчака с проектите си този неблагоприятен момент да отмине.

Освен това външният заем не е единственото средство, с което една българска банка може да си осигури пари от чужбина. ПИБ например в момента разполага и прилага различни схеми за търговски финансирания, чийто обем е достатъчно голям, за да покрием нуждите на клиентите ни, чиято дейност е свързана с внос и износ на стоки.

Ползването на външни заеми не носи ли по-висок риск, отколкото банката да финансира дейността си чрез привличане на депозити и сметки от граждани и фирми?

- Не съществува банка, която да се ограничава само с един източник на привлечени средства. Всяка кредитна банка търси най-благоприятните за нея инструменти, с които да осъществява политиката си по управлението на пасивите си, или казано по друг начин - на привлечените средства. Колкото по-добре тя управлява своя пасив, толкова по-точно тя знае колко й струва ресурсът, с който разполага, и каква цена да поиска при предлагането му под формата на кредити, покупката на ценни книжа или на други активи. Това е въпрос на калкулация и на използване на всички предлагани пазарни възможности. Както се казва в една поговорка, който се страхува от мечки, да не ходи в гората. Преведено на банков език, тази поговорка ще рече, че банковият специалист не трябва да отхвърля една или друга благоприятна възможност само защото съществува хипотетичната възможност тя да е натоварена с по-голям риск. Който умее да управлява добре пасива си, няма да бъде сполетян от неприятни изненади.

Що се отнася до външното финансиране, то разполага с едно качество, което липсва на парите, които банките привличат от български клиенти. Чуждестранното финансиране е с по-добър матуритет или казано по друг начин, то може да бъде предоставено за по-дълги периоди от време. Ако погледнете балансите на българските банки, ще видите, че там има едно разминаване между срочността на привлечения ресурс и времето, за което се отдават пари назаем. Не е тайна, че банките вече предлагат десет-, двадесет- и дори тридесетгодишни кредити. Говорим не само за ипотечните заеми, но и за потребителските и за инвестиционните заеми за фирми. В същото време средната срочност на предоставените им депозити от граждани и фирми е около шест месеца. Логично е банките да търсят привлечен ресурс за по-дълъг период от време и те могат да го намерят на международните пазари. Затова външното финансиране е неразделна част от добрата бизнес практика на всяка една българска кредитна институция. Освен това работата с чуждестранните финансови пазари е свързана не само с привличането на кредити, а и с ползването на различни кредитни улеснения. Когато си доказал надеждността си като партньор при такива операции, вече можеш да претендираш и за ползването на заеми при по-изгодни за тебе условия. Затова ПИБ още от своето създаване се стреми да присъства на международните пазари. Дори през 1996 г. и в началото на 1997 г., когато в България се вихреше хиперинфлация и курсът на лева спрямо долара бе 2000 и дори 3000 лева към 1 щ. долар, ЕБВР предостави кредитна линия именно на ПИБ, която ние използвахме за финансиране на различни средносрочни проекти.

Участието на външния пазар носи още един позитив и това е ползата от рейтинговането. Именно на международните пазари една банка получава истинска оценка за това как работи и каква е степента на риска, който носят нейните операции. Първа инвестиционна банка получава оценка от две рейтингови агенции - "ФИТЧ" и "Мудис". "ФИТЧ" например намали оценката си за България, а тази на ПИБ остави непроменена, което показва стабилността на кредитната институция. Та прозрачността, която осигуряват рейтинговите агенции на дейността на банка като нашата, е един много голям плюс както за нас, така и за клиентите ни.

Много се говори за високия ръст в кредити в България. Смятате ли, че съществува опасност от прегряване на банковия сектор, ако продължава да поддържа този темп на увеличаване на отпусканите заеми?

- Прегряване на икономиката скоро няма да има. Що се отнася до кредитния ръст в частта му на финансирането за фирмите, е абсолютно адекватен на нуждите на икономиката. Личното ми професионално мнение е, че има само един негативен ръст на кредитирането и той е отпускането на заеми за граждани. Става дума предимно за потребителските и в по-малка степен за ипотечните заеми, където лихвите стигнаха безумни ниски нива Разбира се, силното течение на конкуренцията по отношение на кредитите за граждани понякога е увличало дори и нас. Затова аз поддържам наложените от БНБ мерки за ограничаване ръста на кредитирането.

Ипотеките са едно от основните обезпечения при отпускането на заеми както на фирми, така и на граждани. Според вас съществува ли риск от срив на цените на имотите и по този начин от обезценка на приетите от кредитните институции обезпечения?

- Това е един на пръв поглед лесен за отговор въпрос. Отговорите обаче са свързани с много условия. Всичко зависи от пазара. На първо място, у нас не съществува вторичен пазар на ипотеки, с които са обезпечени отпуснати от банките кредити. Когато той се появи, тогава ще можем да говорим конкретно дали един или друг вид ипотека са сигурно обезпечение. Защото, без да фетишизирам пазара, това е основният измерител за цената и ликвидността на който и да е вид залог. В момента е много трудно да се говори дали един или друг вид ипотека е надеждно обезпечение. Що се отнася за първичния пазар на имоти, този пазар продължава да бележи ръст. Особено що се отнася до качественото строителство например на селищата от затворен тип, където се предлагат всички видове екстри за живеене. Не мога да кажа същото за стандартния тип кооперации в центровете и старите жилищни райони на градовете. Но дори и при тях, предвид високата норма на печалба на предприемачите, не очаквам криза. Затруднения обаче очаквам да има там, където се строеше агресивно, без всякакъв план и извън каквито и да е екологични и икономически норми. Става дума за някои курорти. В Първа инвестиционна банка например от години са въведени ограничения за отпускане на заеми за строителство в някои курортни селища, където сме преценили, че инвестициите не могат да донесат планираните приходи.

Смятате ли, че времето на бързата кредитна експанзия вече е отминало и банковият сектор навлиза в период, в който трябва да обърне по-голямо внимание на приходите от такси и комисиони и на оптимизирането на разходите си?

- Бих казал, че кредитната експанзия ще намалее. Ръст ще има, но не и с темповете от последните две години. Що се отнася до оптимизирането на разходите, това е много по-сложен въпрос. Тук не можем да говорим за ограничаване на разходите, защото банковата система тепърва ще се обновява. Знаете, че много кредитни институции, в това число и ПИБ, направиха собствени авторизационни центрове. Освен това всички банки преминаха на нови информационни системи, които тепърва ще се подобряват, защото постоянно въвеждаме нови продукти, оптимизираме правилата за управление на риска и т.н. Повечето банки разширяват клоновата си мрежа, защото не само столичани трябва да се радват на модерни условия за банков бизнес. Необходимо е постоянно да се квалифицира персоналът. А това все са неща, които изискват изключително много разходи.