Интервюто взе Найден Недялков

Господин Матеев толкова много се изговори последно време от специалистите. Като човек с много опит какво всъщност е положението в банковата ни система?

Перфектно за средата в която функционира. В България имаше, има и трябва да има едно място, което да бъде стабилно, спокойно и уравновесено. И колкото и да звучи пристрастно банковата ни система има всички характеристики на това място. Най-стабилният организъм в тази държава е финансово-кредитната ни система. Банките у нас преживяха какво ли не и преминаха през всички бизнес етапи, като се започне от придобиване, сливане, реорганизиране и какво ли още не. Всички тези процеси единствено развиваха и укрепваха банковата ни система. Резултатът е достатъчно добър, за да буди съмнения, в когото и да било.

Какъв е проблемът тогава?

Системата е стабилна, но очакванията са нереални. Финасово-кредитната система е един елемент, който обслужва обществото. А обществото по природа търси сигурност и банковата система е много важен елемент, който му осигурява тази стабилност. Системата е мястото, където се преплитат човешките отношения. Парите са материалният субстрат на човешките отношения. В паричните движения има само и единствено човешки отношения независимо от тяхната форма. Ние общуваме помежду си и чрез парите. Те са нашият косвен език. Те са като музика, а банките са местата където тази музика се възпроизвежда. Колкото по-добра е акустиката, толкова по-добре се чувства този, който в съответния момент я слуша. Много често обаче очакванията в България не са адекватни на средата или по друг начин казано - средата фетишизира нуждите си, а когато нуждата се превърне във фетиш, тогава се нарушава връзката межди средата и очакванията към финансово-кредитната система.

Как си обяснявате тогава спада на активите в банковата система?

Това е просто едно техническо движение. Аз не съм видял да има фрапиращ спад на активи. Ако погледнем статистиката на БНБ ще видим, че всички балансови числа се увеличават. Трябва да се разгледат по детайлно елементите на активната страна на баланса, за да се види къде има спад, ако изобщо някъде се наблюдава подобно нещо. Освен това за мен единственият адекватен измерител е на годишна база. Това, че за определен месец или тримесечие не си реализирал ръстът, който си имал предния месец нищо не означава. Всеки бизнес има стратегия за постигане на целите, нагаждайки се към предизвикателствата на променящата се среда. Нормално е да се предполага, че кредитната активност, която помпаше големия ръст на активите, ще се забави. Просто моментът сега не е подходящ за поддържане на такива ръстове каквито имахме в началото на годината.

Какви са причините за това?

В една токсична среда, каквато е сегашната не е здравословно да се подържат толкова големи ръстове. Освен това БНБ е институция, която се държи много коректно и съвсем адекватно на средата и перспективите пред нея. Тя ясно показа, че кредитната политиката, която водехме не беше адекватна на очакванията за бъдещето. ПИБ винаги е водела балансирана политика по отношение на ръстовете. Всяка една банка следва определена политика и има определени цели. Колкото и да са еднакви външно банките у нас са коренно различни вътрешно. Генезисът на всяка една банка, нейната структура и не на последно място целите са различни. Гледната точка на ръководното тяло поражда така наречената специализация на банката. Имаше банки, който се стремяха повече към разширяване на пазарния си дял. Това е нормалната политика за компания, която навлиза на нов пазар. Когато обаче се появят много такива играчи, които се борят за установяване на определена позиция на пазара, се появява проблем. У нас обаче ситуацията беше различна.

Как така?

Нашият пазар не е пренаселен, има достатъчно място за развитие на всички играчи. България е с малка среда, но тя е разширяваща се. Старите, а и по-новите играчи, се борят освен за запазване на вече установеното място и към завладяване на нови позиции, но в различни сегменти на пазара. И когато има нови хоризонти, за да пробиеш там и да се наложиш ти трябва да предлагаш нов иновативен продукт. Защото ако не е такъв, старите и наложени играчи ще те погълнат. Във този смисъл борбата у нас не беше с лакти, а по скоро с търсене на възможности за бързо настаняване на нови и свободни територии. Ако имаш рационално и прозорливо мислене и си изградил една хубава вътрешна среда, идва момент, в който започваш да се оглеждаш и да сверяваш часовника си, дали и останалите са направили нещата така добре като теб. И ако се окаже, че те на са се справели така добре се разваля акустиката. Тогава нямам как да усетиш красотата на музиката.

Какво се случи, какво подобри акустиката в системата?

БНБ беше изключително права да води обратна политика на тази, водена от банките у нас. Защото ако приемем, че банките са като един трактор, който оре и сее на много обширни ниви в един момент можеше да се окаже, че няма да има какво да  се събере. Но изкушението не да правиш пари, а да  докажеш себе си, е човешко. Проблемът е, че хората забравят много бързо. Истинското банкиране у нас започна преди 3-4 години. Ръстовете започнаха именно тогава. Само преди 15 години имаше бум на купонната система. Хората се редяха на опашки за какво ли не. Общуването тогава не ставаше чрез пари, а чрез купони. Как тези хора да разбират същността на кредита и депозита? Нашата мисия бе много важна, а именно да образоваме хората. Не може да си възпитан в духа на купонната система, след това да преживееш множество пирамидални образования и в един момент, когато ти предлагат апартамент, докато си живял в землянка, да имаш адекватни очаквания. Връзката се къса именно защото го няма разбирането, същността на банкирането. За това се разминават средата и очакванията. ПИБ се опитва с определени средства да редуцира този дисбаланс и да го вкара в приемливи рамки.

Кой е най-големият проблем на банковата ни система според вас?

Психологията на хората. Те все още гледат на банката като на нещо страшно. Нашата цел е да пренесем тази вътрешна сигурност и върху обикновените хора. Искаме да ги накараме като влязат в банковия клон, да се почувстват удобно и комфортно, така както се чувстват пред камината с чаша хубаво вино в ръка.