Какви са тенденциите в картовия бизнес, конкретно за кредитните карти?

Предходните няколко години бяха време на бурен ръст в този сектор. Много силно се увеличаваше броя на кредитните карти и използваемостта им до преди 15 месеца. От тогава насам се забеляза едно намаляване на ръста в новите карти в страната, което бе продиктувано от два фактора:

Първо, банките малко подобриха своите модели за отпускане на кредитни карти като повишиха изискванията си за платежоспособност на клиентите.. От друга страна самите клиенти започнаха по-сериозно да преосмислят своите финанси преди да кандидатстват за кредитни карти.

В резултат на това от края на 2008 година до сега имаме запазване на нивото на броя карти. То не намалява, но не се и увеличава.

Новите неща през тази година ще насочени към използваемостта на кредитните карти. Ако до 2008 година бяхме свидетели на ръстове в броя и в общата сума на трансакциите, то сега се очертава тенденция по намаление на средната сума на трансакция. Тоест като обороти нивата са същите както преди, но броят на трансакциите е по-голям. Този процес е характерен за Европа, за развитите икономики.

Междувременно доста сериозно намалява броят на тегленията от банкомати и използването на кредитните карти за кеш. Тоест картодържателите в последните 15 месеца ги ползват по-информирано, осъзнават преимуществата на кредитната карта – ползването на кредит, наличието на гратисен период, бонус-програмите и ги използват добре, тъй като тегленето от банкомат с кредитна картa е доста скъпо.

Използват ли се кредитни карти по-често за по-малки покупки?

Средната сума продължава да е сравнително висока. Примерно за нашата банка тя гравитира около 130 лв., но трендът е да намалява. Очакваме след няколко години да имаме средна сума от 60 - 80 лв на трансакция, което означава, че картата се използва за ежедневни покупки.

Как банките ще се опитвате да правите кредитните карти привлекателни през тази година?

Банките традиционно правят различни кампании за стимулиране издаването и използването на кредитни карти. Нашата банка има постоянна бонус програма с възстановяване на процент от сумата на направените покупки за даден период от време.

Друго, което се прави, са различните томболи с награди. ПИБ е генерален  спонсор на Български олимпийски комитет и във връзка с предстоящите олимпийски игри, от началото на февруари например стартираме олимпийска кампания, която насърчава картодържателите да използват картите си и при направени 5 трансакции над 20 лв., те участват в томбола с награди.

С този лимит от 20 лв. обаче сякаш не стимулирате ежедневните покупки с кредитни карти ...

Не е така. С тези кампании искаме да убедим клиентите да използват картите по най-удобният и подходящ начин. Традиционно за суми под 20 лв. човек рядко се сеща да ползва карта, защото покупката е дребна и тези пари той ги има в джоба си. Ние искаме да научим хората да не носят големи сума в брой в себе си.

В Европа карта от този тип е за покупки над 20 евро. Нашата цел е да обхванем трансакциите над 20 лв.

Все още средно за страната кредитните карти правят по 1 трансакция на месец. Нашите карти са по-активни с  1.8 - 2 трансакции на месец, което пак считаме за недостатъчно. Целта ни е да научим клиентите да правят по 10-15 трансакции месечно.

Тъй като ме питате за дребните покупки, очаквам скоро на пазара да се появят безконтактните плащания с карта. Принципът е такъв, че картата се доближава до едно устройство, което прилича на ...

Валидаторите в трамвая?

Да. Това е технология, при която картата се доближава до устройството, няма въвеждане на ПИН кодове и става за по-малко от секунда. Затова се нарича и безконтактно. С такива продукти вече ще се таргетират малките плащания под 20 лв.

Банките сте доста активни когато правите промоции, но като че ли не сте също толкова активни с разгласяването на информация, когато има промяна по условията на картите. Вие как уведомявате клиентите, когато настъпи такава промяна?

Това винаги се прави по един и същ начин - ние обявяваме това в нашия сайт, във всички банкови салони, ако е свързана с позиция в тарифата, се обявява и там. Това е начинът, който е уреден в общите условия на договорите.

Правят ли банките разлика когато една карта е изгубена или открадната, защото общото впечатление у хората е, че тази разлика не се прави?

От гледна точка на банката, при настъпване на такова събитие е важно да няма злоупотреби. Ние подхождаме с еднаква сериозност и в двата случая и може би затова оставате с впечатлението, че не правим разлика. За нас една изгубена карта представлява също толкова голям риск, колкото една открадната карта.

Картодържатели се притесняват, че ако картата им изчезне, те ще подадат сигнал в банката, вие автоматично ще я блокирате, но в рамките на деня, няколко часа след събитието, с тази карта би могло да се извърши покупка по интернет. Имат ли основание тези страхове?

Практиката е различна при различните банки. От уведомлението на картодържателя по телефона до фактическото блокиране на картата има някакъв срок, който е различен за банките. При нас това става в рамките на 5 минути.

Разплащане през интернет докато картата е физически блокирана няма как да се реализира. Единствената трансакция, която може да бъде извършена при такова обстоятелство, е при търговец, който не разполага с електронен ПОС. Това са т.нар. offline трансакции, но си представете търговец, който няма такова устройство и принципът, по който работи е да вземе отпечатък от картата, картодържателят се подписва и тази бележка се изпраща на банката. Такива трансакции са много редки и обикновено отговорността си носи търговецът.

Често се случва ПОС терминалите да дават грешки, а знаем, че обикновено при неуспешна трансакция на картодържателя му се удържа известна такса. Защо е въведено това и с какво е виновен картодържателят, когато става въпрос за техническа грешка в системата или при теглене от ПОС терминал на друга банка?

За всяка трансакция банката плаща такси за своя процесор. Масово банките не събират такса от картодържателя при успешна трансакция, но когато тази трансакция е неуспешна и не са се преместили пари от едното място на другото, за банката тази трансакционна такса, която се събира от процесора й, се явява като чист разход и не е изключено някоя банка да го включи като такса. Ние нямаме такава такса за трансакции в България.

Давам ви пример. Издавате си карта и в нея нямате нито 1 лев. Започвате да правите трансакции в различни магазини. За всеки този опит банката ще бъде таксувана от своя процесор, а тя няма да има никакъв приход от вашите действия, тъй като нито една от вашите трансакции не се е случила. Така че тя може да въведе такава сума и това е цената на опита.

Зачестяват ли опитите за злоупотреби с карти?

Може да се каже, че има известна активност, което може би е нормално в резултат на кризата. При нас не се забелязва, защото продуктите ни са достатъчно добре защитени с чипове.