Интервю с г-н Неделчо Неделчев
Главен изпълнителен директор на Fibank

Неделчо Неделчев - главен изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка, пред в. "БАНКЕРЪ"

Г-н Неделчев, Първа инвестиционна банка приключи 2017-а с доста високи финансови резултати. Макар печалбата от 85 млн. лв. да е по-малка в сравнение с тази от 2016 г., тя все пак е доста солидна на фона на постоянно намаляващите лихвени равнища. Какви са нейните основни източници?
- Отчетената за миналата година печалба отразява добрия потенциал на банката, а смятам, че през 2018-а той ще нараства.
Вярно е, че печалбата за 2017-а е по-ниска от тази за 2016-а, но това е особеност, която е характерна за целия банков сектор през изминалата година, защото през 2016-а върху печалбата имаше еднократни положителни ефекти. Такъв ефект примерно е големият дивидент, който всички банки у нас получиха от международния картов оператор "Виза". Само за ПИБ този дивидент през 2016-а бе 25 млн. лева. А през 2017-а този ефект го няма.
Освен това заради общото намаление на лихвените равнища в цялата банкова система се стигна до свиване на нетния лихвен доход. Във всички банки има натиск за предоговаряне на стари кредити, а договорите за нови заеми се сключват при по-ниски лихвени нива. И в ПИБ тази тенденция води до намаляване на лихвените доходи. Въпреки това като цяло смятаме, че лихвените маржове се стабилизират на сегашните си нива. При нас нетният положителен марж на лихвоносните активи е около 4% при 3.7% за цялата банкова система.
Добре е да се знае, че през миналата година имаме ръст на чистите приходи от такси и комисиони - от 89 млн. лв. на 99 млн. лв., който се дължи не на увеличаване на размера на таксите, а на ръста на броя и обема на паричните преводи. Размерът на провизиите спрямо общия размер на кредитите при нас е 1.4% и тя е сравнима с тази, която е средна за пазара - 1.3 процента.
Както вече казахме, печалбата от 85 млн. лв. през 2017-а ни дава коефициент на възвръщаемост на капитала от 9.7% при 9.6% средна възвръщаемост за целия пазар.

Има ли пренасочване на бизнеса на банката към нови групи клиенти?
- Още през 2016-а ние акцентирахме върху развитието на банкирането на дребно, а и за малки и средни предприятия. В потребителските кредити ПИБ има най-големия ръст за 2017-а. В целия сегмент за банкиране на дребно сме на второ място по ръст в банковата система. Смятаме, че по-доброто развитие на макроикономическата среда като цяло, нарасналите доходи на населението и потреблението, намаляването на безработицата са много добра база за развитие на банкирането за физически лица. Това не означава, че сме изоставили корпоративното банкиране, но сме съсредоточили по-големи усилия върху развитието на услугите за граждани.

Като говорим за банкирането на дребно, какъв е рискът за кредитите за граждани и за малките и средните предприятия от предстоящо увеличаване на лихвените равнища?
- При всички случаи такова увеличение ще има. Друг е въпросът дали то ще започне още през 2018-а или през 2019 година. Според нас това увеличение няма да бъде рязко. Но моят съвет към кредитополучателите е добре да планират, когато купуват имот или правят инвестиция с помощта на по-дългосрочен заем, като изчислят възможностите си да го обслужват при увеличени лихви и съответно при увеличени разходи за изплащането на кредита. Във всеки случай целта на ПИБ, а и на която и да е друга банка не е да предостави кредити, които ще затруднят клиентите й дори и при промяна на пазарните условия.

През цялата 2017-а и първия месец на 2018-а се вижда, че т. нар. необслужвани кредити на банковия пазар намаляват както като абсолютен размер, така и като съотношение спрямо общия кредитен портфейл. Как се развива този процес в ПИБ и какво е влиянието му върху финансовите й резултати?
- Първа инвестиционна банка има средносрочна програма за по-нататъшното намаляване на необслужваните кредити, според която в рамките на няколко години ще достигнем ниски равнища на проблемните кредити. През 2017-а - от края на първото тримесечие, когато необслужваните кредити бяха 21.5% от общия размер на предоставените от банката заеми, в края на годината това съотношение намаля до 17.6 процента. Това съвсем не е малко, защото става дума за отписване на напълно провизирани кредити и свиване на проблемния портфейл с повече от 200 млн. лв., като тази тенденция към намаление продължава. Съществуващите проблемни заеми в банката са провизирани средно на 60% от техния размер, а разликата до 100% е покрита с обезпечения на по-голяма стойност от тази разлика. Разбирате, че за реализацията на проблемните вземания е необходимо време, свързано със съдебните процедури по продажбата на обезпеченията. Това е постоянен процес, който продължава във времето. Що се отнася до новите кредити - при тях равнищата на влошаване са много ниски, поради което и новогенерираните лоши кредити са много малко.

След прегледа на качеството на активите през 2016-а към ПИБ имаше надзорни препоръки за намаляване на рисковите активи. Как се изпълняват те? И какви действия са предприети по отношение на имота в Кремиковци, който банката придоби и който е съществена част от обезпеченията на длъжници, които станаха нейна собственост?
- Имотите в Кремиковци наистина са съществена част от активите, придобити от банката. В този случай се работи по две линии. Едната е по изчистване на ненужните сгради и цялостна рекултивация на терена. Другата линия е, че разговаряме с потенциални инвеститори за бъдещо развитие на индустриални и логистични проекти на територията на Кремиковци. Интересът за това е сериозен и очакваме в близките години там да се осъществи интересен проект.

Имате предвид проект, при който банката ще продаде този актив?
- Да.

А какво е изпълнението по другите препоръки на банковия надзор?
- От края на 2015-а до края на 2017-а г. общият размер на всички предприети мерки по намаляване на рисковете за банката е над 600 млн. лева. В тях се включва печалбата на банката за двете години - в размер на 175 млн. лв., начислените провизии за 2016-а и 2017-а в размер на 232 млн. лв. и допълнителни мерки за намаляване на риска по отделни вземания - частично погасяване и допълнителни обезпечения за над 250 млн. лева.
Ние смятаме, че сме покрили напълно адекватно тези 400 млн. лв., които ПИБ трябваше да покрие - според това, което показа прегледът на качеството на активите през 2016-а. Затова още през миналата година обявихме, че капиталовите буфери, които по препоръките на БНБ, Първа инвестиционна банка трябваше да натрупа, са осигурени.
Освен тези чисто финансови мерки сме предприели и административни мерки за подобряване на ефективността на управлението на банката. Повишихме капацитета на отделите по управление на риска, по събираемостта на кредитите. Създадохме и ново звено за продажба на придобитите активи. Има нова дирекция, която се занимава с интензивното управление на заеми, които не са в просрочие, но чиито получатели показват признаци на влошаване на финансовото си състояние.

А препоръката за привличане на нови инвеститори в капитала на банката? Докъде стигна процесът на нейното изпълнение?
- Неведнъж съм коментирал този въпрос, но отново ще подчертая, че Първа инвестиционна банка е публично дружество, търгувано на Българска фондова борса. По тази причина всякакви информация, свързана с привличането на нови инвеститори в капитала на банката, която бъде изнесена, преди да има обвързващи оферти, може да повлияе върху цените на борсата. А това е недопустимо съгласно действащото законодателство. По тази причина мога само да кажа, че процесът на разговори с различни видове потенциални инвеститори продължава и ние ще се спрем на най-доброто предложение за клиентите, за служителите и за акционерите на банката.

През последните две седмици в публичното пространство отново бе повдигната темата за парк "Пирин", за инвестициите в него и за участието на ПИБ в тях. Какъв е размерът на вземанията на банката от всички длъжници, свързани с парк "Пирин", и по специално от фирмата "Юлен"?
- Не мога да коментирам вземанията от отделни клиенти заради банковата тайна. Но ще кажа, че общият размер на вземанията на банката от домакинства и от всякакви бизнес начинания в Банско е под 1.3% от целия кредитен портфейл на банката, като огромната част от тези вземания са към граждани и към малки и средни предприятия от Банско и региона. При това процентът на просрочия по тези вземания на банката са под средните за страната.

Неделчо Неделчев е избран за главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Първа инвестиционна банка през май 2017-а. През периода 2007-2012-а той бе член на надзорния съвет на кредитната институция, а през 2013 г. ръководи проекта за придобиването на "Юнионбанк" ЕАД, като до вливането й в ПИБ е член на надзорния й съвет.

Започва кариерата си в брокерска къща "Авал Ин". От 1997 г. е финансов анализатор в "Първа финансова брокерска къща", като скоро след това става ръководител на отдел "Анализи", а през 2001 г. вече е един от нейните управители. През 2003 г. е назначен за заместник-министър в Министерство на транспорта и съобщенията, като за периода от 2003-2005 г. е бил заместник-председател и председател на съвета на директорите на "Българска телекомуникационна компания" АД. От септември 2005 г. до март 2006 г. Неделчев е съветник на министъра на държавната администрация. През професионалната си кариера той е участвал в управлението на редица дружества с дейност в енергийния и телекомуникационния сектор в България, както и такива в областта на финансовото консултиране.