Fibank и България са свършили добра работа, споделя г-н Юрки Коскело, Независим член на Надзорния съвет на Банката

Интервю за списание VAGABOND на Димана Транкова; фотограф – Антони Георгиев

Лятото на 2014 г. бе тежко за българската банкова система, като две от местните банки станаха мишена на ликвидни атаки. Fibank - една от жертвите, получи ликвидна подкрепа с одобрението на Европейската комисия и започна прилагането на стриктен план за преструктуриране.
От юни 2015 г. финландецът Юрки Коскело, Независим член на Надзорния съвет на Fibank, е една от движещите сили зад процеса на преструктуриране. Няколко месеца по-късно той със задоволство отбелязва, че Банката се справя по-добре от очакваното.
Юрки Коскело има дългогодишен опит в сектора. Между 1984 и 2010 г. той работи в Международната финансова корпорация (IFC) на Световната банка, където допринася за инвестиционната стратегия, политиките и практиките на IFC в редица отрасли в Централна и Източна Европа, Африка и Латинска Америка. Той познава България от предишни работни посещения и се интересува от бъдещето и историята на страната.

- Господин Коскело, как започнахте работа за Fibank?
- След като напуснах IFC аз станах, както го наричам, професионален член на бордове или професионален съветник. Справям се със ситуации, които познавам от своя опит: оказване на подкрепа на развиваща се страна, развиваща се компания, развиваща се банка. Fibank ползва IFC като консултант по въпросите за корпоративното управление от 2010 г. насам, с оглед неговото постоянно подобряване. После Банката стигна до етап, когато се нуждаеше от независими членове на Надзорния съвет. Аз кандидатствах и бях одобрен, тъй като мога да предоставя външен поглед, независимост и експертен опит. Присъствието ми тук е част от последователен и прозрачен план от страна на собствениците на Банката да се намерят хора, които биха могли да допринесат най-добре за нуждите на институцията.

- Познавахте ли Fibank преди пристигането си в България?
- Не. Никога не съм имал отношения с Fibank. Ако беше така, нямаше да съм независим. Но когато работех в IFC, действително съм се занимавал с инвестиции в България. Тогава финансирахме хотели, промишлени комплекси, банки.

- Какво мислите за българската банкова система?
- Днес банкирането се трансформира в нещо по-различно от преди. И не само в България, а и в по-голямата част от света. След срива на Lehman Brothers през 2008 г. всички влязохме в рецесия. Оттогава банкирането вече не е същото. Въведохме регулаторни рамки, целящи да предотвратят банковите фалити. Опитваме се да изградим системи за подкрепа на банковата система, осъзнахме колко важно е да има стабилност. Европейската централна банка продължава да стартира програми, целящи да донесат ликвидност на отделните държави. Това, което е интересно за мен и което всъщност е част от причината да се кандидатирам за позицията във Fibank, е какво може да се случи в банковия сектор в региона за в бъдеще. Ситуацията в Гърция, например, може да окаже влияние върху България. Мисля, че настоящият управител на БНБ се справя фантастично. Неговата работа не е лесна и няма да става по-лесна занапред. Така че наша отговорност е да сторим всичко по силите си всяка банка да се движи в правилна насока. Тези предизвикателства стоят не само пред България. Те съществуват както на Балканите, заради гръцките банки, така и в цяла Европа.

- Стабилна ли е българската система?
- За момента е толкова стабилна, колкото е възможно. Тя е управлявана разумно. Но има сили, които са отвъд България, за които централната банка напълно си дава сметка и с които търси начини да се справи. Цялата европейската банкова система в момента се подлага на стрес-тестове – процес, целящ да гарантира, че всяка банка върши нещата както трябва. В България това е планирано за първата половина на 2016 г. Така че българската банкова система не е нито по-добра, нито по-лоша от тези в останалите европейски страни. Но България определено се справя добре и на българите следва да се отдаде дължимото за това.

- Как напредва планът за преструктуриране на Fibank?
- Ликвидните атаки или масовите тегления от банки са нещо, което се случва от време на време по цял свят. И когато се случи финансовият пазар винаги свръхреагира. Без значение дали банката има реални проблеми или не, същественото е, че след атаката тя се нуждае от ликвидност. Мисля, че случаят с Fibank бе отлично управляван от ЕС и БНБ. Те предоставиха ликвидност, стабилизираха ситуацията и сега банката се справя далеч по-добре от техните прогнози. Първа инвестиционна банка вече погаси общо 775 милиона лева, в това число 25 млн. лв. лихви, от получената през юни 2014 г. ликвидна подкрепа от 1.2 млрд. лв. Банката дори е предплатила 150 милиона лева от дължимата за 2016 г. сума. Оставащата част от ликвидната подкрепа в размер на 450 млн. лв. е дължима до края на месец май 2016 г., съгласно Плана, одобрен от Европейската комисия. Банката стриктно прилага този план, одобрен от Европейската комисия, като има назначен пряк наблюдател в лицето на Bain & Company. Отчетът за третото тримесечие показва коефициент на ликвидност от 24,4%, което означава ликвидност от 600 милиона лева над предвидената в плана. Цената на финансирането на банката от своя страна е намаляла от 3,3% до 2,6%.
Що се отнася до корпоративно управление, Fibank в момента въвежда нова управленска структура, която е изрично изискване на IFC. Тази структура ще направи Банката по-прозрачна и ефективна.
Банката преизпълнява своите цели. Тя погасява задълженията си, прилага успешно поставения план. Демонстрира, че е била жертва на една временна атака.

- Кога следва да приключи планът за преструктуриране?
- Fibank трябва да погаси всичко към месец май 2016 г. Въз основа на днешната ликвидност, тя може да го стори и утре. Но това не би било разумно и по мое мнение в такава ситуация ресурсите на Банката следва да се управляват консервативно и предпазливо.Fibank бележи напредък, защото България бележи напредък. Икономиката на страната расте и според прогнозите на МВФ трябва да продължи своя ръст. Което означава, че ако една банка е добре управлявана, тя трябва да се справи още по-добре, отколкото икономиката като цяло. Fibank показа, че прогнозите, направени към момента на получаване на ликвидността, са били твърде консервативни – поради ръста на страната и правилната стратегия на Банката, тя сега е в значително по-добра форма. Но поради ситуацията в европейския банков сектор като цяло, тя все още е изправена пред предизвикателства. Има още много какво да се направи, наред с непрекъснатото подобряване на обслужването на клиентите.

- Имахте ли време да опознаете България извън София и банковата система?
- За съжаление, времето ми тук преминава най-вече в посещения на Банката, запознаване с хората и процесите – защото, нека си го призная, за мен това също е една крива на обучение. Но през годините си в IFC посещавах страната редовно и съм я избродил надлъж и шир – морето, планините. Обичам природата на България и очаквам с нетърпение да прекарам малко повече време сред нея.
България е лесно достъпна в рамките на Европа и Балканите, не само със самолет, но също и с автомобил. И е толкова различна от своите съседи Гърция и Турция. Пейзажът е различен и аз виждам потенциал в това. Аз самият съм скиор, а ски курортите в България имат потенциал. Удивен съм от широкия спектър туристически възможности, които страната може да предложи. Туризмът е една от най-големите индустрии в света, а в България той тепърва предстои да се развива. Надявам се, че страната няма да залитне към масовия туризъм. Хората често се фокусират прекалено върху обема, а не върху качеството, докато аз мисля, че трябва да се намери баланс. България не се нуждае от безброй туристи на твърде ниски цени. Тя е страна, която може да продава услуги от висок клас и има възможност да изгради туристическа индустрия на базата на уникалните си природни характеристики.

- Какво тук бихте препоръчали на свой познат, посещаващ страната за първи път?
- Може би не слънцето и плажовете – тях ги има в изобилие в Испания и по други места. Не казвам, че българското Черноморие е лошо, но просто не е уникално. Атракцията за мен е дългата история на България с всички древни култури, които са живели тук. Това наистина е интересно. А също и старите църкви.