Няма малки и големи предизвикателства

Бизнесът и хората са скачени съдове

Докато можеш да решаваш сам, нищо не е загубено

Разговора водиха Силвия Джагарова и Калоян Атанасов, сп. Banker Special - бр. 21, юли 2012 г.

Г-н Христов, завършили сте счетоводство и контрол в УНСС, защо не се насочихте към тази професия, а избрахте банковия сектор?
Преди да вляза в Икономическия институт, имах три предпочитания. Харесвам точните науки и техническите дисциплини. Завършил съм средно образование "Двигатели с вътрешно горене" и исках да следвам тази специалност в Машинно-електротехническия институт, но кандидатствах и "Счетоводство", както и "Финанси" в УННС. Не исках да правя компромиси и да уча нещо по принцип. Приеха ме и на двете места, дилемата бе двигатели или счетоводство. След роднински съвет, в който обсъдихме перспективите за развитие, ги послушах и избрах счетоводството.
Още преди да се дипломирам, започнах работа по специалността в търговска компания, обслужваща логистично верига бензиностанции.
След студентската скамейка имах възможността да започна като финансов директор. Бе малко странно да ръководя професионалисти с 25-30-годишен стаж, които можеха да ми бъдат родители. Разбрах разликата между теория и практика, научих се да поддържам човешки отношения в рамките на голяма корпорация.
После работих в компания, предлагаща софтуерни продукти за фирмено управление. Срещах се с големи клиенти, опознах търговските процеси и малките стъпки, които движат бизнеса. Това ми помогна в банковото дело. Прекарвал съм по половин година извън София във времето на жп стачките. Стоял съм по два-три часа във влак със спрян ток, приклещен в тунел. Преминах и през казармата, за да продължа напред.

От началото на кариерата си в Първа инвестиционна банка сте преминали през различни позиции. В кой отдел ви бе най-приятно да работите?
Започнах с кредитиране на големи корпоративни клиенти, след това бях поканен от Първа инвестиционна банка. Тогава тя бе започнала да развива звено за ипотечно кредитиране. Когато дойдох, все още бе направено малко. Бяха подготвени документи, както и рамката на програмата от човек, който току-що бе заминал да учи в САЩ. Трябваше бързо да позиционираме ПИБ на картата за предлагане на продукти за физически лица. В рамките на няколко години, започвайки от нулата, достигнахме до 4-о място по ипотечно и 5-о място по потребителско кредитиране. Тръгнахме от създаването на идеалния профил на нашите служители и намирането на ефективни начини те да работят с желание. Усъвършенствахме програмите и начините за контрол над дейността ни. Бяха бурни времена, много неща се правеха за пръв път, работехме с размах и стопихме изоставането си.
След три-четири години трябваше да насочим вниманието си към развитие на клоновата мрежа, защото банкирането за физически лица до голяма степен се осъществява там. Когато започнах на тази позиция, имахме 30-40 клона, а когато приключих, броят им бе нараснал четворно. Направихме методика за определяне потенциала за развитие на даден град. Тя се базира на икономически параметри, данни за безработица, брой население, работещи предприятия и административни структури, при нас проработи много успешно.

Кои са най-сериозните предизвикателства, с които сте се сблъсквали като банкер?
Няма големи и малки предизвикателства, всеки ден ние се доказваме. За мен най-важно е да успявам да поддържам баланс между удовлетвореността на служителите от работната среда и високите стандарти и изисквания, които мениджърите имат към тях. Хората ни трябва да са доволни и професионално защитени, като в същото време спазват професионалните и правните норми на обслужване, валидни в корпорацията.

Първа инвестиционна банка е генерален спонсор на олимпийците ни за Лондон 2012. Какви успехи очаквате от тях?
Като генерален спонсор на един от участниците в грандиозно спортно мероприятие като Олимпиада 2012 бихме се радвали да се прочуе името на България. Класирането ни в доста от дисциплините като волейбол, лека атлетика, борба, бокс и други само по себе си е успех. Много други държави не са и никой няма да чуе за тях.
Ако погледнем мащабите на България като територия и население в сравнение с конкурентите ни, трябва да ценим всеки индивидуален или отборен успех. Защото нашите спортисти, съотнесени с тези на Полша например, са едно към десет. Там изборът на таланти е много по-голям, съответно и очакванията. Ние сме малка, но спортна нация, и се гордеем с това.

От името на ПИБ сте раздали много чекове на призьори в различни съревнования. Кое бе най-приятното награждаване за вас и защо?
Банката ни наистина раздава много награди. Това е част от нашата политика за корпоративна социална отговорност и активна обществена позиция. Аз лично всеки път преживявам емоцията наравно с другата страна. Най-вълнуващият момент за мен безспорно беше връчването на чек на малките ски надежди на България. Парите за чека бяха събрани на благотворителна вечер на Бъндеришка поляна в Банско по време на световната ски купа.

Имате ли хобита, спортувате ли в свободното си време?
Ако човек работи хобито си, той няма нито ден трудов стаж. Аз имам три деца и ако не се отпусна с тях, няма да имам нито ден свободно време. Всеки миг правим любимите ни общи неща. Обичам водните спортове, те ми носят доза адреналин и ми осигуряват досег с природата. Визирам най-вече водните ски и уейкбординга, който е екстремен воден спорт, комбинация между водни ски, сноуборд и сърф. Практикува се с дъска, теглена от лодка или влек, има прекрасни условия за него на езерото в Казичене.
Обичам съчетанието между слънце, вода и природа, така балансирам енергията си.
През зимата съм се качвал и на ски блейд. Това са къси и маневрени ски, които се карат без щеки. Лесно се завива, но много трудно се спира. Миналата година с най-големия ми син карахме на Боровец и се забавлявахме много, той е много добър. Проблемът е, че аз за малко щях да отнеса няколко невинни скиори по пистата.

Кои са любимите ви кътчета за отдих?
Разгледал съм почти цялата страна, включително и много непознати кътчета.
Човек трябва да усети духа на всяко място. Ако не седнеш в местния ресторант и не чуеш за какво си говорят хората и какви са проблемите им, не можеш да извлечеш есенцията. За да кажеш, че нещо е хубаво, трябва да го познаваш. Ние не оценяваме страната си през призмата на национална гордост, а през съвсем конкретни неща, например кокетните и красиви селца и градове. Аз почивам на места, където човек осъзнава колко е малък пред величието на природата. Такива са големите ни планини със страхотните зелени панорами, както и безбрежното море. Обичам тишината, чистия въздух и пространството в приятната компания на семейството ми.
Всеки миг, прекаран с децата, е безкраен екшън. Те възприемат нещата по изключително забавен начин, имат неизчерпаема енергия, постоянно чупят някъде нещо...

Кой е най-важният житейски закон, който неизменно следвате?
Най-хубавото тепърва предстои.
Аз съм безкраен оптимист. Всяка житейска ситуация зависи от състоянието на духа ни. Дори в най-напрегнатите и неприятни моменти има доза хумор. Ако все още си в състояние да решаваш, значи нищо не е изгубено. Трябва да умеем да правим компромиси в работата, във връзката, да напасваме гънките на характерите си.

Имате ли слабост към някое от изкуствата? Каква музика слушате?
Харесвам българска музика и слушам "БГ радио". Важното е текстовете да са смислени и да носят послание. Ако една песен има две-три срички, колкото и ритмична и динамична да е тя, не може да ме привлече. Наскоро чух песента на Лили Иванова "Ти не си за мен" - доста добра е. Мога да слушам и класическа музика, и рок банда като The Offspring, зависи от настроението. Имам страхотни спомени от детството, когато родителите ми ме водеха на представления. Всички се обличахме официално, по време на спектаклите потъвах в дълбоките, меки столове, антрактът пък беше време за сандвич или напитка. Опитвам се да създам в децата ми любов към изкуството, затова ходим на театър, кино, концерти. Но гледаме и много анимационни филми, сега чакаме "Мадагаскар 3". По-лесно се прави сюжет за игрален филм, отколкото за анимационен. В анимацията винаги има поука, вплетени ценности. Чрез тях децата разбират кое е хубаво или лошо.

Вие и Вашето семейство заснехте една много оригинална реклама. Наистина ли, както казвате в нея, си търсите ново семейно жилище и как изглежда за вас перфектният дом?
Да, рекламата съдържа много силно лично послание. Наистина си търся ново жилище. При три деца на различни възрасти, които имат различни потребности, се налага да намерим по-голямо жилище. Перфектният дом за мен е този, в който всеки член на семейството ми да може да прави нещата, които иска, без да пречи на останалите и да е в хармония с вътрешния си мир. Естествено, трябва да има едно място, където да можем всички да сме заедно.

Трудно ли се заснема рекламен клип и как възприеха този ангажимент децата ви?
Имаше, разбира се, притеснение от камерата, от операторите и от цялата суматоха, която е част от снимките. Сцената беше заснета в един от най-посещаваните паркове в София и много хора се спираха да гледат какво се случва. Питаха се дали се снима сериал, дали това не е клип на новия районнен кмет или нещо друго. Това изведнъж покачва напрежението, защото вече има и публика, която стои отстрани и коментира нещо. На децата им беше забавно, всъщност на малките винаги всичко им е забавно.

В друг клип с колегите си Димитър Костов и Светослав Молдовански също играете себе си. Защо предприехте този нестандартен за банковия сектор ход, който впоследствие бе възприет и от други банки?
В последната година преди този клип направихме промяна в управителните органи на банката. Наехме IFC като консултант по корпоративно управление и в съответствие с техните препоръки и новите изисквания на ЕЦБ създадохме новата управленска структура. Така в Надзорния съвет влязоха добре познатите изпълнителни директори г-жа Мая Георгиева, г-н Йордан Скорчев и г-н Евгени Луканов, а като изпълнителни директори станахме г-н Димитър Костов, г-н Светослав Молдовански и аз. С този клип искахме да покажем, че зад институционалната завеса на банките стоят истински хора, които са приятели с бизнеса, клиентите и технологиите. Радвам се, че и други колеги са възприели концепцията ни да се покаже човешкото лице на банките, това наистина стопява ледове между нас и клиентите.