ДЦК
Държавните ценни книжа са дългови инструменти, емитирани от българското или чуждестранни правителства с цел финансиране на краткосрочни и дългосрочни правителствени разходи. Държавните ценни книжа дават на своите собственици правото да получават паричен доход чрез сконтиране на цена под номинала или чрез изплащането на фиксирана или плаваща годишна лихва.
В България Министерството на финансите, съвместно с Българска народна банка (БНБ) регламентират реда и условията, при които се осъществяват емисиите на безналични ДЦК на вътрешния пазар. Търговията с ДЦК се опосредства от първичните дилъри (банки и инвестиционни посредници), които имат право да придобиват ДЦК директно на аукционите, организирани от БНБ. ДЦК биват съкровищните бонове, държавните облигации, ЗУНК облигациите, еврооблигациите.
Първа инвестиционна банка предлага:
- сделки с ДЦК на първичен пазар;
- сделки с ДЦК на вторичен пазар;
- операции, свързани с движение по регистри на ДЦК;
- откриване и водене на регистър на инвестиционен посредник.
Документи:
- Договор за посредничество при сделки с финансови инструменти;
- Нареждане за сделка с финансови инструменти;
- Документ за категоризация на клиента;
- Уведомление за целесъобразност на предоставяната услуга;
- Други документи (получават се на място в Банката);
- Общи условия, приложими към договори с клиенти на Първа инвестиционна банка АД за инвестиционни услуги и дейности с финансови инструменти.
Прилагат се такси и комисиони, съгласно действащата Тарифа на Банката.
Сключване на договори, даване на нареждания, поръчки или заявки, както и всякакви други правни действия от името и за сметка на клиента чрез пълномощник са допустими само ако се представи нотариално заверено пълномощно, което съдържа представителна власт за извършване на управителни и/или разпоредителни действия с финансови инструменти, и декларация от пълномощника, че не извършва по занятие сделки с финансови инструменти.
Първа инвестиционна банка АД в изпълнение на нормативните изисквания и с цел клиентите, съответно потенциалните й клиенти, да вземат базирано на информираност инвестиционно решение, предоставя описание на вида и характеристиките на предлаганите и търгувани от Банката, в качеството й на инвестиционен посредник, финансови инструменти и рисковете, свързани с тях.
Следва да се има предвид, че инвестирането във финансови инструменти може да донесе на инвеститора допълнителни рискове от непредвидени промени в икономическата и пазарната среда, както и инвеститорът да поеме финансови и други допълнителни задължения като резултат от сделки с финансови инструменти, включително непредвидени задължения, допълнителни към разходите за придобиване на конкретните финансови инструменти.
Инвестирането във финансови инструменти носи също така и риска от загуба на цялата направена инвестиция.
Риск при сделки с ДЦК
Инвестирането в държавни ценни книжа носи на инвеститора основно пазарен риск, ликвиден риск и риск на емитента.
Пазарният риск при държавните ценни книжа е свързан с вероятността от повишаване (промяна) на пазарните лихвени равнища спрямо фиксирания лихвен процент на емитираните дългови ценни книжа. В зависимост от срочността на държавните ценни книжа, по-краткосрочните ДЦК се характеризират с по-нисък пазарен (лихвен) риск и обратно - по-дългосрочните ДЦК са обвързани с по-висок пазарен (лихвен) риск.
Ликвидният риск при държавните ценни книжа е по-нисък в сравнение с този при останалите дългови финансови инструменти, тъй като пазарът на ДЦК се счита за високо ликвиден.
Рискът на емитента при държавните ценни книжа е по-нисък в сравнение с този при останалите дългови финансови инструменти, тъй като емитентът в лицето на държавата и рискът той да изпадне във финансово затруднение и невъзможност да изплати главницата и лихвите по дълговите ценни книжа е по-нисък.
Риск при сделки на чуждестранни пазари
Инвестициите в облигации, търгувани на чуждестранни регулирани пазари се характеризират основно с пазарен, ликвиден, валутен риск, както и риск на емитента.
Пазарният риск при облигациите е свързан с негативна промяна на пазарните лихвени проценти спрямо емитираните дългови ценни книжа с фиксиран или плаващ лихвен процент. Краткосрочните облигации се асоциират с по-нисък риск, докато дългосрочните облигации са свързани с по-висока степен на риск.
Ликвидният риск при облигациите се свързва с риска от забава или невъзможност за продажба на притежаваните от инвеститора дългови финансови инструменти. Ликвидният риск при този тип финансови инструменти се намалява от по-големите обеми облигационни заеми, търгувани на чуждестранните пазари, в сравнение с тези в страната.
Валутният риск при облигациите зависи от движението на валутните курсове.
Рискът на емитента е свързан с възможността емитента да изпадне във финансово затруднение и да не може да изплати главницата и лихвите по облигационния заем.
Ливъридж
Ливъридж в сферата на инвестиционните услуги представлява използване на различни методи за набиране на заемен капитал (маржин търговия) с цел увеличаване на нормата на възвръщаемост. Ливъридж е начин за инвестиране, при който се открива позиция, позволяваща търгуването на суми, многократно надвишаващи собствените средства (депозираните парични средства) на инвеститора.
Ливъридж инструменти за инвестиране могат да бъдат опциите, фючърсите, маржин търговията и други деривативни финансови инструменти.
Използването на ливъридж е свързано с поемане на допълнителен риск, тъй като при този тип инвестиции се увеличава не само печалбата, но и евентуалната загуба.